Полярните мечки отдавна са символ на въздействието на глобалното затопляне, тъй като оцеляването им зависи от морския лед.
Когато ледът намалява, тези едри хищници трябва да плуват по-далеч, за да открият храна, или прекарват повече време на сушата, разчитайки на мастните си запаси. Много популации вече са застрашени от глад.
Последиците се разпространяват из цялата арктическа екосистема. Без лед няма водорасли, без водорасли няма зоопланктон, а рибите остават без храна. Веригата продължава до тюлените, които са основната плячка на полярните мечки.
Но изследователи в Свалбард, Норвегия, откриват нещо необичайно в местната популация. Когато морският лед около архипелага намалява, мечките наедряват, съобщават те в ново проучване, публикувано в Scientific Reports, цитирано от National Geographic.
Мечките в Баренцово море край Свалбард се изучават всяка пролет от 1987 г. насам. Тези дългосрочни данни са ценни за учените, защото позволяват да се откриват тенденции в популацията. В този случай те забелязват, че тя остава стабилна, въпреки че регионът губи лед два пъти по-бързо от други местообитания на вида.
За да разберат причината, учените анализират размерите и обиколката на гърдите на 770 възрастни мечки, уловени между 1992 и 2019 г. Телесното състояние е важен индикатор за това как се справя популацията: по-слабите мечки са ранен сигнал за проблеми в популацията.
На базата на наблюдения от други райони очакването е мечките да отслабват при по-малко лед. „Самият аз съм виждал колко бързо изчезва ледът в Свалбард“, казва водещият автор Йон Аарс от Норвежкия полярен институт. „Напълно естествено беше да предположим, че това ще има негативен ефект.“
Състоянието им се подобрява
Новите данни обаче показват обратното. Състоянието на мечките се подобрява между 1995 и 2000 г., след което се подобрява отново, въпреки бързата загуба на лед след 2000 г. „Бяхме изненадани“, казва Аарс. „Но е добра новина, че се справят толкова добре в район, където ледът изчезва най-интензивно.“
Това не означава, че климатичните промени не ги засягат. Те прекарват повече време на сушата, хранят се с по-малко енергийно богати ресурси като яйца на морски птици, плуват по-далеч и губят места за бърлоги.
„Но добрата новина е, че все още са в добро здраве“, казва Аарс.
Една от причините може да е разнообразието в диетата им. За разлика от други популации, мечките в Свалбард се хранят и със сухоземни животни.
Популацията на северните елени се е възстановила след прекомерния лов от страна на хората и сега осигурява храна през лятото, когато мечките обикновено гладуват.
Друга възможност може да е намаленият морски лед да принуждава пръстеновидните тюлени да се събират в по-плътни групи около останалите ледени участъци, което ги прави по-лесни за лов.
Малък лъч надежда
Въпреки положителния сигнал, експертите предупреждават, че перспективите не са розови.
„Това е само малък лъч надежда“, казва Алис Годън от Университета на Източна Англия, която не участва в изследването. Според нея дългосрочното бъдеще зависи изцяло от наличието на храна, което пък зависи от темпа на затопляне и въглеродните емисии.
Авторите подчертават, че в даден момент екосистемата може да премине критична точка и да претърпи необратими промени. „Ще става все по-трудно да бъдеш полярна мечка в Свалбард“, казва Аарс.
Резултатите са особено изненадващи, тъй като в други райони, като западната част на залива Хъдсън и южното море Бофорт, оцеляването рязко спада при малко лед. Но сравненията не са полезни, казват учените: „Всяка субпопулация е различна“, казва Годън. „Всичко трябва да се разглежда в контекста на местното местообитание.“
Наскоро тя установява, че генетични промени може би помагат на мечките в Южна Гренландия да се приспособят към бързо затоплящия се климат.
„Открихме промени в генната експресия (процес, при който информацията, записана в даден ген, се „включва“ и се използва, за да бъде произведен определен белтък или молекула, която има функция в организма), свързани с метаболизма на мазнините, термичната толерантност и дори с процесите на стареене“, казва тя.
Това я кара да се запита дали подобни ДНК промени при мечките в Свалбард биха могли да обяснят и тяхното необичайно добро състояние.
Но въпреки че тези полярни мечки засега се справят добре, това няма да продължи, ако морският лед изчезне напълно, предупреждава Аарс: „Няма полярни мечки никъде, където няма морски лед поне през част от годината.“
