Очакваното силно земетресение няма да бъде с епицентър в самия Истанбул, а в Мраморно море, като ще засегне едновременно между 7 и 10 области в Турция. Това заяви водещият турски специалист по земетресения проф. д-р Халюк Ейидоган в изявление, разпространено от NTV и Анадолската агенция.
По думите му широко използваният израз „земетресение в Истанбул“ е неточен и подвеждащ. Очакваният трус няма да бъде в границите на мегаполиса, а в акваторията на Мраморно море, което означава, че въздействието му ще бъде регионално, а не локално.
„При земетресение със сила 7 и повече по Рихтер в Мраморно море ще бъдат засегнати не само Истанбул, но и всички крайбрежни области – общо между седем и десет. Затова това не е истанбулско, а земетресение в Мраморно море“, подчерта проф. Ейидоган.
Той предупреди, че подобен трус би имал тежки социални и икономически последици за цяла Турция – прекъсване на транспортни коридори, проблеми с енергоснабдяването и нарушения във веригите за доставки, от които зависи голяма част от страната.
Опасност и за България и Гърция
Според специалиста силно земетресение в Мраморно море може да бъде усетено и извън Турция. Трусовете биха достигнали пограничните райони на България и Гърция, особено в Южна България и Северна Гърция, където на места почвените условия усилват сеизмичните вълни. Макар да не се очакват разрушения в мащаба на епицентралната зона, по-стари и уязвими сгради могат да понесат щети, а населението – сериозен стрес.
„Разрушенията не зависят само от разломите“
Проф. Ейидоган подчерта, че мащабът на разрушенията не се определя единствено от близостта до активен разлом. „Има градове, през които минава разлом и не са сринати, и други – далеч от него, които понасят тежки щети“, посочи той, припомняйки опита от земетресенията с епицентър Кахраманмараш и труса от 17 август 1999 г. край Гьолджук.
Според него големите земетресения са регионални по характер и безпощадно разкриват всички слабости – в почвата, градоустройството и качеството на сградите.
„Когато грешките се натрупат, надежда няма“
Ученият беше категоричен, че ключови за оцеляването са проучването на почвата, правилният избор на терени и строгият контрол върху строителството. Особено рисково е застрояването на зони със свлачища и втечняване на почвата.
„Първата грешка е строителството на неподходящи места. Втората – отварянето им за застрояване. А дори когато няма проблем с почвата, често се допускат тежки грешки при самото строителство. Когато всичко това се събере, надежда за спасение няма“, предупреди проф. Ейидоган.
Посланието му е ясно – опасността не засяга само Истанбул, а целия регион на Мраморно море, с възможни отражения и върху съседни държави, включително България и Гърция, а времето за подготовка не бива да се губи.
