Няма дефицит на евро, има проблем с логистиката. Получи се масова психоза – хората минават край обменните бюра, виждат опашки и решават да се наредят. Възходът на златото ще продължи Това заяви изпълнителният директор на „Тавекс“ Макс Баклаян. Ето какво още каза той в интервю за „Телеграф“.
– Г-н Баклаян, стопиха ли се вече опашките за обмяна на левове?
– Успокоили са се леко нещата. Но ние неделя и понеделник нямахме курс продава за евро, тъй като еврото ни свърши. Може би хората поради тази причина не се и редят толкова много. Обмяната ще продължи още доста месеци, тъй като в циркулация има още 24 млрд. лв. По наши сметки с текущото темпо обмяната на левове би отнела 2 г.
– Как си обяснявате, че толкова бавно става?
– Левовете в брой в България са изключително много. В домакинствата имаше около 31 млрд. лв. Сега са останали 24 млрд. лв. Всички търговци, събрани заедно, нямат капацитет да обменят толкова колосална сума за кратко време. Депозитната база на домакинствата пък е над 100 млрд. лв. Тази сума е в банките.
– Колко от левовете са излезли от обращение?
– Да кажем, че към 20%. Няма как да кажем с точност, няма такава конкретна статистика, на която да можем да се осланяме. Но от разговорите ни с банки за това колко допълнителни пари са депозирани и на база знанията ни колко е пазарният ни дял, смятаме, че около 6 млрд. вече ги няма в кешовата система.
– От тези 6 млрд. лв. колко бяха обменени през вашата компания?
– Не бих могъл да ви кажа. Това е конфиденциална информация.
– Пикът беше точно преди Нова година, нали така?
– Цялата 2025 г. беше изключително силна. През юни, когато получихме „да“ за еврозоната, търсенето стана много по-сериозно, отколкото беше преди. Ако през 2024 г. колкото евро сме купували на каса, толкова евро сме продавали на клиенти, то през декември 2025 г. толкова се бяха засилили нещата, че търсенето спрямо предлагането на пазара беше над 10 към 1. Тоест 10 пъти по-голямо беше търсенето на евро, отколкото предлагането на евро на нашите гишета. Навярно така е навсякъде другаде.
– Защо се е получил такъв дефицит на евро?
– Дефицит на евро няма. Проблемът е в логистиката. Първо, по празниците дълго време банките не работеха. Те не работеха на практика от 30 декември на обяд. Нямаше как да депозираме дори парите си в банка, за да купим евро.
Банковият уикенд беше изключително дълъг, което много затрудни обмяната. Второ, търговските банки продават евро на обменните бюра на цена като за краен клиент. Тоест каквато цена вие ще получите като гражданин, такава ще получим и ние като огромен търговец на едро. Това обезсмисля автоматично да купуваме от търговските банки. Единственото място, откъдето можем да си купим евро, остава БНБ.
БНБ има два касови центъра. Този на пл. „Батенберг“ работи с обменни бюра само от 12 ч. на обяд докъм 4 без 15. А този до The Mall работи с всякакъв вид клиенти, включително с хора, които обменят стотинки. Те буквално нямат капацитета да обслужат търсенето на евро от обменните бюра. Евро има. Валутният борд, в който бяхме близо 30 г., обезпечаваше лева със 100% резервно покритие на евро и злато.
Така че в България еврото го има, но има проблем с логистиката и то не може да достигне до обменните бюра, които на свой ред да започнат да го продават на гражданите. Поради тази причина и цените за крайния потребител се покачват. Бих казал на хората, че няма нужда да се редят на опашки и да се притесняват. Нека да дадат малко време да се стабилизират доставките на евро. Нещата ще се нормализират до края на месеца.
Търговските банки и пощите започнаха да продават евро без допълнителна такса. В БНБ гражданите също могат да обменят левовете за евро. Това ще облекчи пазара, ще намали опашките и цените.
– Какъв беше последно курсът при вас на лева спрямо еврото?
– 1,985 лева за евро. Курсът постоянно се мени, колкото по-голямо е търсенето, толкова е по-висок. Беше 1,965 преди месец юни. Разликата не е фрапираща.
– От БНБ по фиксинга ли купувате?
– Точно така.
– Защо хората решават да отидат в обменно бюро, вместо да си внесат парите в банка и така да не губят от курсови разлики?
– Защото българинът е свикнал да има пари кеш. Ние сме много силна кешова икономика. Това, че преминаваме към нова валута, няма да промени начина, по който хората управляват финансите си. До голяма степен българинът обича да харчи кеш, по една или друга причина. Не само това. Банката ще ви забави много повече, отколкото едно обменно бюро, за да ви обработи трансакцията.
– Прокрадна се теория, че хората не искат да си казват произхода на парите на банките. Как стои този въпрос в обменните бюра?
– Банките и обменните бюра следват една и съща регулация. По закон при обмяна на над 10 000 лева, при нас над 5000 евро, се изисква декларация за произхода на средствата. При депозиране в банката има по-висок лимит – за над 30 000 лева трябва да доказвате произхода на средствата си. Но да, като цяло в България има изключително много сива икономика. Това не е тайна за никого. Хората, които участват в сивата икономика, няма как да докажат произхода на средствата си и поради тази причина правят по-малки трансакции под 10 000 лева, за да не им се налага да попълват тези документи.
– Така ли беше при вас?
– Голяма част от трансакциите са под 10 000 лева поради ред причини и това не е нещо ново. Не само защото хората не искат да попълват документи. Средната трансакция при еврото е около 1000 евро. Повечето хора нямат нужда да обменят големи суми наведнъж. Но като цяло, разбира се, това винаги е било практика в България – че хората гледат да обменят под прага, който се изисква за декларация. Не само в обменните бюра, но и в банките.
– Има ли много случаи по-голяма сума да се разбива на по-малки суми, за да се внесат парите без декларация за произход?
– Това няма как да стане. Ако дойдете с вашия съпруг и касиерът ви види, че вие си говорите, после се разделяте и правите две трансакции за под 5000 евро, ние по закон сме длъжни да изискваме декларация за произхода на средствата, защото намираме тези две трансакции за съмнителни и свързани. Но ако днес си обмените 2000 евро, а утре на друго място 3000 евро и т.н., тогава няма как да знаем, тъй като през нас минават десетки хиляди хора. Но ако на момента видим и се усъмним, че трансакцията ви е свързана с друга трансакция за общо над 5000 евро, ще изискаме документ за произход на средствата.
– При обмяната при вас изисква ли се лична карта на клиента?
– Не се изисква никакъв документ при обмяна под 5000 евро. Така е по закон.
– Защо точно в последните дни преди Нова година беше този наплив? Може би хората не са знаели, че и след това ще се обменят парите?
– Много ми е трудно да кажа каква е причината. Според мен се получава малко като масова психоза. Хората минават покрай обменните бюра, виждат, че опашките стават все по-дълги, цената се покачва. Това създава безпокойство в тях и решават да се наредят на опашката. Изиграл е роля стадният инстинкт.
– Дали опашките преди празниците не бяха и заради пътуванията около Коледа и Нова година?
– Разбира се. Винаги покрай празници има опашки пред обменните бюра. Хората използват валута и за туризъм.
– Може ли да направите прогноза и за това как ще се развие пазарът на златото през новата година?
– Според мен ние се намираме в първата третина на възходящия цикъл на инвестиционното злато. Това показват всички анализи. Но не мога да кажа, че 2026-а ще прилича на 2025-а. Това, което се е случило в миналото, не е гаранция какво ще се случи в настоящето и бъдещето. Ние изпратихме втората най-силна година за възход на златото след 1979-а. През 2025 г. имаше над 50 ценови рекорда. Цената на златото се покачи с близо 65%. Не смятам, че това ще спре, но не мога да кажа, че темпото ще е същото, по-ниско или по-високо. В никакъв случай това не мога да го предвидя. Но съм убеден, че възходът на цената на златото ще продължи.
ТОВА Е ТОЙ:
- – Макс Баклаян е роден в Пловдив
- – Съосновател на „Тавекс България“ – компания за инвестиционно злато и обмяна на валута, дъщерна на естонската Tavex Group
- – Финансов експерт и предприемач с дългогодишен опит в търговията с инвестиционно злато
- – Образованието му преминава през престижни арменски училища във Венеция и Кипър
- – Завършил е Американския университет в Благоевград с финанси и политически науки
