Да започнем с десерта. Запознайте се с една от най-невероятните коли в света, и не само, в Страната на изгряващото слънце. Електрическата хиперкола, наречена „Бухал“ (както се превежда името ѝ), е оборудвана с четири двигателя, по един за всяко колело.
В пиковия си ритъм те генерират изумителните 1953 к.с. и 1920 Нм, което ѝ позволява да достигне 60 мили в час от място за 1,78 секунди. Купето ускорява до 124 мили в час (200 км/ч) за 4,76 секунди и до 186 мили в час (300 км/ч) за 9,74 секунди.
Максималната скорост също е направо от научната фантастика: 258 мили в час (413 км/ч).
Aspark Owl Източник: Aspark
Aspark Owl може да се похвали с нещо повече от невероятна мощност и производителност. Той може да се похвали и с други интересни характеристики. Например, хиперколата е изградена върху монокок от въглеродни влакна. Разполага с окачване с двойни носачи и регулируема височина на возене. Интересното е, че дори в най-високата си настройка, колата е много ниска – само 1040 мм. Спирачната система се състои от въглеродно-керамични дискове с 10-бутални предни и 4-бутални задни апарати. Батерията с капацитет 69 кВтч работи на 801 волта и осигурява пробег до 250 километра. Включени са също активна аеродинамика и селектор за режим на шофиране с настройки Rain-Snow, City-Comfort, Sport-Dynamic и High Boost. Лимитирана серия от петдесет бройки.
Ямаха OX99-11
От време на време производителите на суперавтомобили се обсебват от идеята да пуснат болид от Формула 1 за обществено ползване – да построят машина, която е възможно най-близка до състезателен автомобил. Понякога това се постига с наистина брилянтни резултати – спомнете си само изумителния Mercedes-AMG One, който в момента е най-бързият шосеен автомобил на Нюрбургринг (6 минути 29.090 секунди). За съжаление, не всички от тези брилянтни идеи са реализирани или дори пуснати в ограничени количества.
Yamaha OX99-11 Източник: Yamaha
В началото на 90-те години на миналия век, Yamaha възлага на своето подразделение Ypsilon Technology да разработи автомобил от Формула 1, разрешен за движение по пътищата. Идеята е възприета почти буквално – проектът OX99-11 наподобява състезателен автомобил, обвит в аеродинамична черупка. Тази асоциация е подсилена от разположението на пилотската кабина, като седалките на водача и пътника са разположени една до друга. Зад пилотската кабина е монтиран 3,5-литров V12 двигател с атмосферно пълнене, произвеждащ 400 к.с. при 10 000 об/мин. Той е съчетан с шестстепенна ръчна скоростна кутия. За съжаление, раждането на този ексклузивен автомобил съвпада с началото на 90-те години на миналия век – труден период за японската икономика. Процесът на сглобяване става значително по-скъп и проектът в крайна сметка е счетен за непрактичен. Построени са само три прототипа.
Томикайра ZZII
Суперкупето на Tommykaira със средно разположен двигател също претърпява незавидната съдба на една интересна, но никога неосъществена идея. ZZII трябваше да бъде по-нататъшно развитие на ретро роудстъра ZZ, състезавайки се в най-високия сегмент на суперавтомобилите със средно разположен двигател и дори участвайки в 24-те часа на Льо Ман. Има многобройни разлики от оригиналния модел – трудно е да се каже отвън, че са свързани, тъй като дизайните им са наистина коренно различни.
Tommykaira ZZII Източник: Tommykaira
Ключова техническа характеристика бе използването на легендарния RB26DETT редови шестцилиндров двигател с два турбокомпресора от спортния автомобил Nissan Skyline GT-R. Специалистите на Tommykaira увеличават обема му до 2,7 литра, като така агрегатът вече е способен да произвежда над 550 к.с. Планирана е била и система за задвижване на всичките колела. За съжаление, компанията не е могла да си позволи проекта и той така и не надхвърля един-единствен прототип.
Мицуока Орочи
Мицуока е едно от най-странните проявления на японската автомобилна култура. Известно с изключително своеобразния си ретро-тунинг на серийни автомобили, не е изненадващо, че суперкупето Орочи също е доста уникално. Името му произлиза от японската митология и почита осемглавия дракон Ямата но Орочи. Дизайнът съответства на това – текстурираните му повърхности и чувствените детайли наподобяват замръзналото тяло на това фантастично чудовище.
Мицуока Орочи Източник: Мицуока
Бихте очаквали сериозна производителност от суперкупе със средно разположен двигател, но Mitsuoka се задоволява с 3.3-литров Toyota 3MZ-FE V6, който произвежда 233 к.с. в минивана Sienna. Трансмисията е петстепенна автоматична. Въпреки това, собствениците на това японско чудо с право могат да се гордеят с неговия ексклузивен статус – произведени са само 400 бройки.
САРД MC8
През 90-те години на миналия век, екипът на Toyota SARD (Sigma Advanced Research Development) се пробва в GT1 със суперкупе MC8-R – по същество удължен и силно модифициран MR2 (SW20) със средно разположен двигател. Състезателните версии са задвижвани от 4-литров 1UZ-FE V8 с два турбокомпресора и мощност от над 600 конски сили. Моделът е неуспешен: оказва се ненадежден и отстъпва на конкуренти като McLaren F1 GTR и Ferrari F40 LM.
SARD MC8 Източник: SARD
Като спомен от тези събития са запазени два хомологационни автомобила – един бял и един черен (произведени съответно през 1995 и 1997 г.). Те се различават от тези, предназначени само за писта по това, че имат по-слаб двигател и модифицирана каросерия.
