Случка в тролей №1 в София на 5 януари, разказана в социалната мрежа Facebook от Стелиян Ботев, хвърля светлина върху отношението към пътници с ограничена мобилност и готовността на хората да им окажат помощ в градския транспорт.
Според разказа на Ботев, тролеят, в който се качил от спирка ул. „Поп Груйо“ в ж.к. „Левски В“ в посока центъра, е бил сравнително пълен, нов нископодов Skoda Solaris.
По време на пътуването се качила майка с бебешка количка, която сама успяла да се справи. „Майките в България са супермами“, отбелязва Стелиян. Но на спирка ул. „Васил Кънчев“ Ботев забелязал жена, която придружава мъж в инвалидна количка.
Вратите на тролея се отворили, пътници слизали, а други се качвали, докато жената се оглеждала, очаквайки шофьорът да спусне платформата, тъй като превозното средство било спряно далеч от тротоара.
Както жената, така и Стелиян очаквал реакция от шофьора, но такава липсвала – той посегнал към бутоните, за да затвори вратите на превозното средство. Ботев се обърнал към него: „Господине, има пътник, който трябва да се качи. Жената чака да ѝ отворите платформата“. В отговор водачът казал: „Ми тя не го качва. Защо вие не я отворихте?“ и потеглил.
Осъзнавайки какво се случва, Ботев профучал до шофьора и в движение казал: „Спрете! Жената има нужда от помощ. За нея не е възможно да качи сама мъжа, при положение че превозното средство е далеч от тротоара“.
Шофьорът спрял превозното средство и, по думите на Ботев, започнал да мърмори: „Оправдава се, че те не били тръгнали да се качват и че никой нищо не му е казал“. Ботев решава, че не е моментът за спор и го приканва да слезе и да отвори платформата, за да може мъжът в инвалидната количка да се качи безопасно.
“Той става, отива и изрича: „Да видим дали изобщо работи. Хайде, отворете я де“. Мъж, застанал по-близо до вратата, се притичва и с напълно адекватен отговор казва на шофьора: „Помогнете ни, не знаем как да я отворим“.
Платформата е свалена. Тролеят продължава да е далеч от тротоара. Двама мъже помагат на дамата да свали количката от тротоара, качват мъжа в тролея през платформата. Шофьорът я прибира и потегляме“, разказва Ботев, цитиран от ГласНюз.
Никой не реагирал
След случилото се в тролея настъпила тишина. По думите на Ботев, превозното средство било пълно с хора, но никой от пътниците не се противопоставил на първоначалното бездействие и не реагирал в защита на човека, който имал нужда от съдействие. Той признава, че е продължил пътуването си до обичайната спирка за работа, размишлявайки „къде бъркаме“ като общество.
В публикацията си Ботев прави извод, че проблемът не е само технически. Според него съвременният градски транспорт разполага с необходимите удобства, но често липсва яснота дали те работят и кой носи отговорност за използването им. „Имаме техника. Имаме удобства, които не знаем как да използваме“, пише той.
Стелиян подчертава, че вината не може да бъде хвърлена единствено върху водача. По думите му отговорността е споделена – както от страна на шофьорите, така и от страна на пътниците, които често остават безучастни.
Въпреки това той е категоричен, че водачът на градския транспорт има конкретни задължения и ключова роля при оказването на помощ на пътници с ограничена мобилност, като отбелязва, че в случая се е усетила липса на емпатия.
Ботев поставя и конкретен въпрос – кой всъщност трябва да отваря платформата и как следва да се действа в подобни ситуации. Той признава, че сам не би се осмелил да действа самоволно, предвид острите реакции, които често се наблюдават от страна на водачите.
В този контекст той отправя апел към Центъра за градска мобилност да проведе допълнителни инструкции и информационна кампания – както към шофьорите, така и към пътниците – за това как да се реагира, кого да се уведомява и как да се използват платформите за хора с ограничена мобилност. Според него подобна информация би могла да бъде включена и в съобщенията, които се излъчват в превозните средства.
В края на пътуването си Ботев споделя, че е решил да се обърне към водача с умерен и спокоен тон. Той му е благодарил за оказаната помощ и го е призовал по-често да обръща внимание на пътниците на спирките и на тези, които се нуждаят от съдействие. „Вие сте водач на това превозно средство“, казал той, пожелавайки му успешен ден.
Авторът завършва публикацията си с надеждата думите му да бъдат чути, да има реакция от институциите и хората в градския транспорт да бъдат по-внимателни, по-съобразителни и по-човечни един към друг.
