1. Животът на благата ни има тенденция да намалява
Според норвежко проучване, животът на нашите блага намалява ежегодно, например, на пералните машини е намалял от 19,2 на 10,6 години, докато животът на фурните е спаднал от 23,6 на 14,3 години (Smith, 2025). Нашата култура на изхвърляне на стоки е отчасти виновна, като манталитетът „направи си сам и поправи“, заменен с желание за най-новите функции, но има много повече от това.
В основата на процеса са и иновациите, и по-ниските (относително) цени, и „планираното остаряване“.
Иновациите ни накараха да сменим телевизорите с туби, с плоски и по-големи; цените (относителните спрямо доходите) на домакинските уреди паднаха толкова много, че превърнаха радиоапаратите и пералната машина в продукти за масово потребление.
„Планираното остаряване“ обаче е корпоративна политика, която е свързана с по-големите и по-бързите обороти. Терминът „планирано остаряване“ (planned obsolescence) наистина е ключов в дизайна и икономиката на модерните стоки, включително автомобилите. Разликата в експлоатационния живот преди и след 1980 г. е драматична.
Сравнете старите автомобили (още стават за каране) с новите – срокът на реална експлоатация на новите е вече под десетилетие.
Ето подробен анализ:
1. Автомобили преди 1980 г. (Епоха на „желязото“):
* Очакван експлоатационен живот: 15-20+ години или 250 000 – 400 000+ км за добре поддържан автомобил.
* Философия на дизайна: „Построени да продължат“. Приоритет е здравината, ремонтопригодността и простотата.
* Ключови характеристики:
* Шаси/Купе: Дебела, устойчива на корозия стомана. Много модели имаха рамкова конструкция (отделно шаси и купе), което позволяваше замяна на части.
* Механика: Прости, атмосферни бензинови двигатели с ниска мощност, които не се натоварват много. Скоростите и диференциалите бяха изключително издръжливи.
* Електроника: Практически нямаше. Карбуратор, контактно запалване, обикновени проводници. Нямаше какво да се повреди от сложни системи.
* Корозия: Това беше главният „убиец“ на автомобилите. Механичното желязо издържаше десетилетия, но каросерията рухваше от ръжда.
Конкретни примери:
* Volvo 240 (произв. от 1974): Легендарен с дълголетието си. Среден живот над 20 г., много екземпляри надминават 500 000 км.
* Mercedes-Benz W123 (произв. 1976-1985): Наричан „най-надеждният автомобил в историята“. В Африка и Близкия изток все още се използват като таксита с по 1-2 млн. км.
* Soviet / Eastern Block cars (Lada, Volga, Trabant): Примитивни, но невероятно ремонтопригодни. Животът им беше ограничен от качеството на частите и корозията, но механично можеха да се поддържат почти вечно.
* American Land Yachts (Cadillac, Chevrolet 70s): Големи, с прости двигатели V8. Днес са ценени колекционерски автомобили именно заради здравината си.
2. Автомобили след 2000-та (особено след 2010) – Епохата на „електрониката и ефикасността“:
* Очакван експлоатационен живот: Производителите проектират за 10-15 години или 200 000 – 250 000 км при нормално ползване. Това не означава, че колата умира след това, но започват масови повреди на скъпи за смяна компоненти.
* Философия на дизайна: „Построени за определен живот“. Баланс между цена, ефикасност, екология, безопасност и поддръжка/подмяна на компоненти в определени интервали.
* Ключови фактори за ограничаване на живота (Планирано остаряване и сложност):
1. Невъзможна за ремонт електроника: Сложни ECU-та, сензори, развлекателни системи. Проблем с една печатна платка често води до скъпа замяна на целия модул.
2. Компоненти с определен живот:
* Турбини (в масовите дизели и бензини): Срок на живот ~150-250 000 км.
* Двойно съединителни скорости (DSG/DCT): Сложни, с ограничен живот на съединителите и мехатрониката.
* Хибридни батерии: Очакван живот 8-12 години / 150-200 000 км.
3. Леки материали за понижаване на теглото: Пластмаси, алуминий, които стават крехки с времето или се развалят от UV лъчи. Дори някои двигателни компоненти са пластмасови.
4. Оптимизация до границата (Downsizing): Малки турбирани двигатели работят при много високо натоварване и температура, което увеличава износването.
5. Свързаност и софтуер: Остаряването на софтуера и липсата на актуализации може да направят системите неработещи.
В заключение:
Тогава (преди 1980): Механичният живот беше много дълъг, а главният враг беше корозията. Ако колата се защитаваше от ръжда, можеше да се кара „завинаги“, тъй като всичко можеше да се ремонтира или да се изковава в кварталното железарство.
*Сега (след 2010): Първоначалната надеждност е висока, но след определен пробег (обикновено след гаранция) настъпва „експоненциална крива на повредите“ на скъпи, сложни и често невъзстановими компоненти. Икономиката на ремонта става невъзможна (т.нар. total economic loss).
Така че, да, „планираното остаряване“ е реален и измерим феномен в автомобилната индустрия. Той не се изразява в това, че колата „спира да работи“ на определена дата, а в това, че цената на нейното поддържане в безопасно и работещо състояние след 10-15 години става по-висока от пазарната є стойност, което принуждава собственика да я изхвърли. Преди това беше обратното – стойността на поддръжката беше ниска, а колата запазваше функционалността си дълги години.
2. Добрата новина – “гаранционният срок” на човека се е увеличил
Продължителността на живота за даден период е показател, който обобщава смъртността във всички възрастови групи за една конкретна година. Той показва колко дълго би се очаквало да живее средностатистическото бебе, родено през тази година.
Средната продължителност на живота е нараснала с около 30 години спрямо 1900 г. (Our World in Data, 2025)
През 1900 г. средната продължителност на живота в световен мащаб е била 32 години. До 2023 г. тя се е увеличила повече от два пъти до 73 години. Държавите по света постигнаха големи подобрения, а продължителността на живота се увеличи повече от два пъти във всеки регион. Това не се дължи само на намаляващата детска смъртност; хората започнаха да живеят по-дълго във всички възрасти.
Дори след Втората световна война е имало големи спадове в продължителността на живота, като например по време на
Големия глад в Китай, епидемията от ХИВ/СПИН в Субсахарска Африка, геноцида в Руанда или пандемията от COVID-19.
Да погледнем към България. През 1990 г. българите са живели средно 40,2 г., докато средният европеец имал две години повече живот – 42,7 г., а средният жител на планетата – 32,0 г. През 2023 г. българите са имали средна продължителност на живота 75,6 г., европейците – 79,1 г., а земляните като цяло – 73,2 г.
Въпреки увеличаването на средната продължителност на живота в България, тя е по-близо до средната азиатска, отколкото до средната европейска. „Преход“ ли бе да го опишеш, а неравенството на богатствата и на доходите в Европа е най-високото в България. Управниците, които си избираме, ни доведоха до това благоденствие.
Източник: Труд
