Деси Стоянова призна, че днес се чувства по-пълноценна извън телевизионния ефир и предупреди: отстраняването на критични гласове вече не е изключение.
Промяната в едно общество не започва с лозунги, а с лична отговорност, заяви журналистката в интервю за „Дойче Веле“ състоянието на българските медии, протестите и усещането за безнаказаност, което от години подкопава доверието в институциите.
С над 25 години опит в журналистиката, 17 от които в bTV, Стоянова е категорична, че журналистът няма право да бъде удобен.
„Да осветяваш нередностите, да биеш камбаната и да изискваш отговори – това е професионалният компас на журналистиката“, подчертава тя.
По думите ѝ отстраняването на критични журналисти от националния ефир вече не е изолиран случай, а тревожна тенденция.
Последният шумен пример – уволнението на Мария Цънцарова – според Стоянова изпраща ясен сигнал към всички, които продължават да задават неудобни въпроси.
„Опитът критичността да бъде представяна като политическа пристрастност е изключително опасен. Това подкопава самата идея за свобода на словото“, предупреждава тя. И е силно критична и към начина, по който се използва понятието „медиен баланс“, тъй като според нея балансът не означава механично разпределяне на минути ефир.
„Истината не е въпрос на равни позиции, а на факти. С думата „баланс“ често се злоупотребява“, казва Стоянова.
По отношение на протестите тя вижда надежда, но и риск. Гражданската енергия може да доведе до реална промяна само ако бъде последвана от активност на изборите и осъзнат избор. В противен случай обществото отново рискува да се върне в апатията на мисленето „нищо не зависи от нас“.
„Всеки от нас може да направи нещо просто – да не мълчи, когато вижда безобразия, и да гласува“, казва тя и допълва, че без работеща съдебна система и независими медии промяната е илюзия. Но не говори директно за „добри“ и „лоши“ политици, а за правила.
„Ако си корумпиран – да бъдеш осъден. Ако лъжеш – да платиш политическа цена. Звучи наивно, но без това няма държава“, казва Стоянова, която след раздялата си с тв ефира очевидно не изпитва носталгия.
„Преди обед“ ми даде много и аз дадох всичко от себе си, но за мен това е вече затворена страница. Настоящата ми работа ми носи много удовлетворение и гледам напред“, казва тя и добавя, че сега й харесва да предава опита си и да вижда реални резултати от работата си.
„Има крехка светлина в края на тунела“, признава Деси Стоянова и допълна, че най-голямата опасност остава същата – обществото отново да заспи с убеждението, че нищо не може да се промени.
