Народното творчество за майсторите е отделен жанр – малко тъжен, много смешен и болезнено познат. Това са хората, които идват „само да видят“, остават цял ден и си тръгват с обещание.
Вицовете за тях са като ремонт без край – колкото повече ги слушаш, толкова повече се разпознаваш. Ето няколко класики, проверени във времето и по възможност – без гаранция.
– Защо майсторите се заглеждат в силиконовите бюстове?
– Защото изчисляват, колко душ кабини щяха да уплътнят с толкова материал.
***
– Какво правиш, ако не знаеш как да поправиш нещо?
– Питам жена си.
– И тя какво казва?
– „Ще повикам майстор.“
***
Двама младежи строели външен клозет. Отдалеч минал един старец, който малко недовиждал. Той се провикнал:
– Хей, момчета! Какво майсторите там, бе?
Ония решили да си направят майтап:
– Ааа, хамбар градим, дядо! Хамбар!
Старецът кимнал одобрително:
– Браво, момчета! Е, хайде – със здраве да го напълните и със здраве да го изядете!
***
Една жена повикала майстор да провери защо гардероба и се тресе, когато минава трамвай по улицата:
– Трябва да вляза вътре, за да видя какво се случва – казал майстора и влезнал в гардероба да чака.
В същото време влиза съпруга, който се връща от командировка. Отваря гардероба и вижда непознат мъж:
– Какво правиш тука? – гневно пита той.
– Ще повярваш ли, ако ти кажа, че чакам трамвая да мине?…
***
Ремонтират лудницата. Един пациент вика на майстора:
– Майсторе, държиш ли здраво четката?
– Държа я, държа я!
– Щото ще взема стълбата!
