От журналистиката до сцената, от поезията до държавността – 2025 година ни отне хора, които не просто присъстваха в публичния живот, а го оформяха. Те не бяха “лица на деня”, а фигури с натрупване, биография и памет. Загубата им не е моментна новина, а липса, която остава и се усеща с времето.
Журналистите
Сред първите, които си отидоха, бяха хората на думите и въпросите – онези, които години наред държаха разговора жив и смислен.
Калина Костова – талантливата репортерка на „24 часа“, остана завинаги на 27 години
Калина Костова
Снимка: 24 часа
Нашата Калина Костова остана завинаги на 27 години. Талантливата репортерка на „24 часа“ си отиде след тежка болест, но неочаквано за всички, ден преди Цветница – вечерта на 12 април.
Калина беше едва от 3 години в „24 часа“, но остави забележителна следа на страниците на вестника и на сайта му, както и сред колегите си, защото беше сбъднала мечтата си да е журналист. Тя става част от отдел „Оживление“ на 1 август 2022 г. и много бързо прави прекрасно впечатление със задълбочените си статии и интервюта, както и с бързината, точността и работохолизма си. Образци са умните ѝ интервюта със скулптора Павел Койчев, с художника Емил Стойчев, с Вежди Рашидов, Греди Асса, Хубен Черкелов, както и интересните ѝ разговори с Иглика Трифонова, Теодора Димова, Мария Бакалова, Валентина Радинска, Нина Димитрова, Бойко Василев.
Калина е родена на 6 март 1998 г. в Силистра. През 2021 г. завършва бакалавър по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2022 г. завършва и магистратура по дигитален маркетинг към Стопанския факултет на Софийския университет.
Диляна Грозданова е публицист и журналист с активно участие в медийния и обществен живот. Позната с аналитичен стил и с умението да формулира позиция ясно, дори когато темите са неудобни. Заедно с Иван Такев беше водеща на публицистичното предаване “Актуална антена” по БНТ – един от малкото формати в началото на прехода, в които имаше реални дебати и търсене на отговорност. Предаване с премерен тон, сериозни въпроси и отказ от сензационност – журналистика, която поставяше съдържанието над ефекта. Тя си отиде на 67 години на 22 април.
Асен Григоров – един от разпознаваемите телевизионни журналисти на прехода, напусна този свят на 59 години на 23 май. Като водещ на “Плюс минус” по БНТ в години на политическа мъгла той се опитваше да въвежда мярка и контекст. По-късно създаде сайта “Булевард България” с ясен фокус върху анализ, а не върху шум. Григоров беше журналист от типа “обясняващ”, а не “крещящ”.
Асен Григоров
Снимка: 24 часа
Даниела Кънева (22 август 1938 – 24 април 2025) е от най-силните имена в международната журналистика на БНТ. Първата българска кореспондентка в Япония, тя отвори прозорец към Азия за българската публика десетилетия преди това да стане “модно”. Репортажите ѝ бяха информативни, културно чувствителни и лишени от екзотични клишета.
Даниела Кънева
Снимка: 24 часа
Дамян Обрешков е журналист от старата школа, с почти вековен живот и дълъг професионален път. Роден на 1 септември 1929 г., той си отиде на 19 март 2025 г. на достолепните 95 години. Работил е дълго време в Българската телеграфна агенция (БТА), където се утвърждава като външнополитически журналист и анализатор. Известен с прецизен фактологичен стил и строга езикова дисциплина – от поколението, за което журналистиката беше занаят и отговорност, а не лична изява.
Дамян Обрешков
Снимка: 24 часа
Литература, музика и култура
Голяма загуба за българската култура беше Найден Вълчев – поет, писател и преводач, автор на текста на емблематичния шлагер “Една българска роза”, изпят от незабравимата Паша Христова. Творец с дълголетно и богато литературно наследство, активен участник в културния живот на България в продължение на десетилетия. Почина на 3 декември на достолепната възраст 98 години. До последно беше активен.
Найден Вълчев
Снимка: 24 часа
Напусна ни и Верка Сидерова – една от най-разпознаваемите фигури на българската народна песен, емблематичен глас на Добруджанския фолклор. Най-широко позната с изпълнението на “Лале ли си, зюмбюл ли си”, превърнала се в символ на автентичното българско пеене. Певица с чист стил и дълбока емоционалност, далеч от сценичната показност. Почина на 2 юли 2025 г. на 99 години.
Верка Сидерова
Снимка: Архив
На 9 ноември се сбогувахме и със Стефка Евстатиева – оперна певица (сопран) със значима международна кариера, солистка на Метрополитън опера в Ню Йорк и на водещи сцени в Европа и САЩ. Известна с мощен, драматичен глас и силно сценично присъствие, тя утвърди българската оперна школа по света. Напусна я на 78 години.
Стефка Евстатиева
Снимка: Архив
Актьорите
Сцената и екранът също останаха по-тихи.
Пламен Сираков е актьорът, чиято сила беше в “неглавните” роли. Работи основно в театъра, но остави трайна следа и в киното – във филми като “Вълци”, “Събеседник по желание” и “Скъпа моя, скъпи мой”, където второстепенните му персонажи често носеха моралната тежест на историята. В по-късните години се появи и в съвременното българско кино, включително във “Възвишение”, доказвайки, че силното актьорско присъствие не зависи от времето. Напусна ни на 7 април на 72-годишна възраст.
Пламен Сираков
Снимка: 24 часа
Васил Банов (20 юли 1946 – 4 април 2025) остава едно от най-разпознаваемите лица в българския театър, кино и телевизия. Широката публика го познава от сериали като “Столичани в повече”, “Дървото на живота” и “Откраднат живот”, където често изпълняваше роли на авторитетни, властни или морално сложни персонажи. Характерният му глас и категоричното присъствие го превърнаха в актьор с “тежест” – от онези, които не търсят центъра на кадъра, но го държат стабилен и убедителен.
Васил Банов
Снимка: 24 часа
Кирил Кавадарков ще бъде запомнен като дългогодишен актьор от трупата на Народния театър “Иван Вазов”. През годините изиграва десетки роли в класически и съвременни постановки от българската и световната драматургия. Част от поколението актьори, които изграждат спектакъла отвътре – с дисциплина към текста, уважение към режисурата и вярност към сцената като институция. На 4 август си отиде внезапно в дома си в село Свежен на 81-годишна възраст.
Кирил Кавадарков
Снимка: Архив
Икономика и държавност
Емил Хърсев е едно от най-разпознаваемите лица на икономическия дебат в България след промените. В години на кризи и финансови сътресения той се превърна в постоянен глас в медиите – не като говорител, а като тълкувател. Умееше да обяснява сложното просто, без да го опростява, и за мнозина остана човекът, който “превеждаше” икономиката на човешки език. Замина си на 30 ноември на 64 години.
Емил Хърсев
Снимка: 24 часа
Георги Йорданов е министър на културата, науката и просветата по времето на управлението на Тодор Живков. Заема поста в края на 80-те години и е част от държавното ръководство в последния период на социалистическата власт в България.
Държавник от поколението, за което културата не беше украса, а политика. Фигура с различни и често противоречиви оценки, но с безспорна роля в институционалната история на българската култура. Георги Йорданов беше част от кръга културни ръководители, близки до визията и политиката на Людмила Живкова, и продължи институционалния модел, наложен от нея през 70-те и началото на 80-те години. Последният министър от времето на социализма си отиде на 22 декември на 91 години.
Георги Йорданов
Снимка: 24 часа
Тези хора бяха част от живота ни – от новините, от сцената, от музиката, от разговорите ни. Свикнали бяхме с гласа им, с присъствието им, с думите им.
Сега всички тях ги няма, но остават работата им, думите им, гласовете им. И може би най-малкото, което можем да направим, е да ги помним и да ги споменаваме с уважение.
