Троянската керамика, чипровските килими, народните ни носии ще могат да получат закрила като географски указания в целия Европейски съюз – подобно на киселото ни мляко и горнооряховския суджук. Това означава, че българските занаяти ще бъдат предпазени от имитации, ще се съхранят, а местните работни места, икономика и туризъм ще бъдат подкрепени.
Новият регистрационен режим е в сила от 1 декември. С него се премахват различията в законодателствата на държавите – членки на ЕС, като се въвежда нова, унифицирана система за закрила. Географското указание е правото на интелектуална собственост, което свързва качествата, репутацията или характеристиките на даден продукт с неговия географски произход. В обхвата на този регламент попадат две категории продукти – занаятчийски и промишлени, обяснява председателят на Патентното ведомство инж. Оля Димитрова (четете по-долу блиц с нея).
При занаятчийските продукти е важен ръчният принос. В България се произвеждат изключително широк спектър занаятчийски продукти, които потенциално могат да получат закрила. Сред тях са троянската керамика (която се ползва с национална закрила и към настоящия момент), чипровските килими, както и продукти, резултат от куюмджийство, гайтанджийство или мутафчийство. Промишлените продукти, от друга страна, са произведени по стандартизиран начин, дори и чрез серийно производство и чрез използване на машини. Типични примери са врачанският варовик, мраморът от Илинденци, перлитът от Кърджали или различни видове преработени тютюневи изделия – например „Харманли“ или „Неврокоп“. Всички те се ползват с национална закрила и към момента.
Националната занаятчийска камара вече е в готовност да защити българските занаяти. На практика всеки един от тях може да кандидатства за протекция – дърворезбарски, керамични, везбарски школи, дантели, килими. Със сигурност ще се направи опит да бъдат защитени и чипровските килими, царската керамика, както и народните носии, казва Радосвета Господинова, изпълнителен директор на Националната занаятчийска камара. Носиите обаче са разделени по географски области, затова ще се опитаме да ги защитим общо като българска народна носия, уточнява Господинова.
„Големият въпрос е не ние какво ще поискаме да защитим, а дали някой от съседните държави ще го оспори, защото на Балканите имаме много общо минало. Трябва внимателно да следим кой какви искания подава. Но и дори някой друг да кандидатства преди нас, винаги може да се направи оспорване“, обяснява тя.
Проблемът обаче е, че занаятчиите нямат достатъчно възможности да се справят сами със защитата.
Затова са необходими експерти и ресурси. Дори подготовката на необходимите за кандидатстване технически досиета ще представлява предизвикателство. А за да се докаже произходът и уникалността на едно занаятчийско изделие, ще са необходими етнографи. Те от своя страна са под опеката на Министерството на културата.
Националната занаятчийска камара вече е направила опит да поиска помощ от ведомството, откъдето обаче никой не е откликнал. От организацията се надяват и да получат финансова помощ от държавата. Едно от предложенията им е за занаятчиите да бъде открита специална процедура например от Министерството на икономиката и индустрията.
11 хил. са българските занаятчии към момента, които имат майсторски или калфински свидетелства и са полагали изпити. За да станеш майстор, се обучаваш 5 години при друг такъв. 90% от занаятчиите са самоосигуряващи се лица. Много от тях работят на поне 2 места.
Освен че работата им е много трудоемка, тя е застрашена от китайски стоки, на които ръчните продукти не могат да бъдат конкурентоспособни. „Този регламент е опит на ЕС да упражни политика на протекционизъм за собственото си производство, което ще ни даде привилегировано положение. Това на практика означава, че китайските стоки ще бъдат забранени“, казва Господинова.
Патентното ведомство е провело поредица от срещи с националната и регионални организации, на които да разясни условията за кандидатстване. Това може да стане по два начина. Първият е от името на община, в която се развива традиционен занаят. Община Троян вече е предприела стъпки за регистрация на троянската керамика. Вторият вариант е занаятчии от определен регион да направят сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. И в двата случая трябва да се има предвид, че ако някой друг произвежда същия продукт със същите характеристики и поиска да се присъедини към географското указание, това няма как да му бъде отказано, разяснява Господинова.
Процедурата по регистрация се състои от две фази – национална и на европейско ниво, допълва председателят на Патентното ведомство Оля Димитрова. Инициативата за подаване на заявка за регистрация е предоставена на група производители, а по изключение заявката може да се подаде само от един производител или местен орган. Тя се подава в Патентното ведомство, като трябва да съдържа продуктова спецификация, единен документ и допълнителна документация. Продуктовата спецификация е документ от особена важност – тя трябва да доказва, че са налице критериите за закрила на географското указание. Единният документ, от друга страна, се изготвя по стандартен формуляр, като представлява резюме на информацията, предоставена в продуктовата спецификация.
След постъпването на тези документи в Патентното ведомство те ще бъдат разгледани и ако бъдат установени нередовности, на заявителите ще бъдат дадени указания за тяхното отстраняване. Ако всичко е наред, новите заявки за регистрация ще бъдат публикувани, за да имат възможност трети заинтересовани лица да възразят срещу регистрацията на географското указание чрез подаването на опозиция.
Ако опозиция не бъде подадена или същата е неоснователна и заявката отговаря на изискванията на регламента, тя ще бъде изпратена към европейския орган – Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС), за продължаване на процедурата във втора фаза – европейска. Там ще бъдат предприети аналогични стъпки – експертиза и публикация за опозиция. Ако успешно бъде премината и втората фаза, наименованието ще бъде вписано в регистрите на СЕСИС като географско указание за занаятчийски или промишлен продукт и ще получи закрила за цялата територия на съюза. Ако заявката касае пререгистрация на вече закриляно по национален ред наименование, стъпките са еквивалентни, като трябва да се има предвид, че няма да има възможност трети лица да се противопоставят на регистрацията. Това се очаква да ускори процедурата по предоставянето на закрила на тези наименования.
ИНТЕРВЮ
Подкрепа за местния туризъм и инвестиции в регионите
Закрилата на занаятите ще донесе ползи и за производителите, казва Оля Димитрова, председател на Патентното ведомство
Оля Димитрова
– Г-жо Димитрова, има ли вече заявен интерес за защита на българските занаяти, започнал ли е такъв процес?
– Да, има такъв. Но първо бих искала да уточня, че през 2025 г. географските указания за занаятчийските и промишлени продукти бяха на фокус в ЕС, включително и екипът на българското Патентно ведомство. Ние проведохме серия от мероприятия – срещи с Националната занаятчийска камара, с Националното сдружение на общините в Република България, със занаятчийски и регионални камари. Като част от т.нар. European Capital Tour организирахме международна конференция съвместно с Европейската комисия и Службата на ЕС за интелектуална собственост, на която поканихме освен занаятчии и промишлени производители, кметове, национални етнографски и регионални музеи и други заинтересовани институции, за да разясним същността на новия режим на регистрация, да обменим опит с други държави, за да започнем плавното прилагане на новия регламент.
В момента нашите усилия в тази посока продължават, като правим работни срещи, както свързани с пререгистрация на промишлени изделия или на занаятчийски продукти, така и за регистриране на традиционни български продукти, които до момента не са били защитени. На въпроса ви дали вече има заявен интерес – да, има такъв. Имаме вече една подадена заявка и доколкото ни е известно, усилено се работи по документите и на още няколко занаятчийски и промишлени продукта.
– Какво ще даде тази защита на занаятите?
– Потенциалните ползи за производителите са много. С една регистрация се получава защита на наименованията на продуктите за територията на целия съюз, което означава, че те ще бъдат защитени от имитации в ЕС. Освен това регистрацията може да доведе и до повишена пазарна стойност на продуктите и разпознаваемост. В тази връзка следва да се подчертае, че всеки производител, който произвежда продуктите си, съгласно продуктовата спецификация на регистрираното географско указание, има право да използва символа на съюза, създаден специално за защитените географски указания, като го поставя върху етикета на продукта или върху рекламни материали. Очаква се закрилата на географските указания да доведе и до засилен износ и по-висока степен на разпознаваемост и доверие във връзка с тези продукти на международните пазари. Прогнозира се също регистрацията на географските указания по този Регламент да насърчи допълнително сътрудничеството между производителите и местните власти, както и да доведе до създаване на нови туристически инициативи. Това, от своя страна, ще благоприятства нови възможности за инвестиции и регионално развитие.
– В момента занаятите ни защитени ли са на национално ниво?
– Някои, като троянската керамика или мрамора от Илинденци, мушелкалка от Манастирище, врачанския варовик, мраморът от Малко Търново, кварцовия пясък от Каолиново са защитени – при тях говорим за пререгистрация. Общо съществуващите към момента регистрации са около 30. Важно е да уточним, че при новия Регламент за географските указания за занаятчийски и промишлени продукти се предвижда предоставената защита по национален ред да бъде прекратена след 1 година. Тя може да се преобразува в закрила за целия ЕС чрез подаване на искане за пререгистрация до 2 декември 2026 г.
