След по-малко от половин година, от 1 юли, ще влезе в сила въведената от Европейския съюз фиксирана митническа ставка за малки пратки от електронната търговия.
Като такива са приети пратките на стойност до 150 евро, а ставката е 3 евро за всеки артикул, независимо от произхода и вида на стоката. Това означава, че ако в една „малка“ пратка има три отделни артикула, задължението за нея ще бъде 9 евро.
Решението беше договорено преди три седмици на политическо ниво в рамките на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН).
С подкрепата си за въвеждането на фиксираната митническа ставка България потвърждава ангажимента си за защита на финансовите интереси на Европейския съюз, както и на нефискалните интереси, свързани със сигурността и безопасността на потребителите и легитимния бизнес, посочиха за БТА от пресцентъра на Агенция „Митници“.
Мярката ще допринесе и за осигуряване на лоялна конкуренция между икономическите оператори в рамките на ЕС в условията на динамично развиваща се електронна търговия. Тя е преходно решение до пълното прилагане на реформата на Митническия съюз и до стартирането на Центъра за митнически данни на ЕС (EU Customs Data Hub), планирано за 1 юли 2028 г.
Нарастващият брой пратки с ниска стойност създава значителни предизвикателства за митническите администрации и икономическите оператори, включително риск от изкуствено занижаване на стойността и разделяне на пратки с цел заобикаляне на митническите правила. Новата мярка цели да ограничи подобни практики и да осигури по-справедлив и опростен механизъм за събиране на митническите вземания, обясниха от митническата администрация.
По данни на Агенция „Митници“ ежегодно в България се обработват между 350 000 и 450 000 пратки от онлайн търговия с трети страни. Този брой обаче е малък на фона на общия обем от над 4,6 милиарда пратки, които влизат в ЕС като цяло, тъй като повечето онлайн покупки от трети страни се обработват митнически там, където има създадени хъбове за целта.
Без значение дали пратката е обработена митнически в България или в друга европейска държава, след това тя пътува свободно до своя получател.
Историята досега
В миналото ЕС имаше повече облекчения за пратките, включително праг, под който те въобще не се облагаха. ЕС обаче премахна необлагаемия праг за ДДС като отговор на засилващата се онлайн търговия. Така от 1 юли 2021 г. европейското законодателство предвижда два прага за облагане на пощенски и куриерски пратки от трети страни, които са обект на дистанционна продажба – до 150 евро и над тази сума. За пратки със собствена стойност до 150 евро се дължи ДДС съгласно ставката за съответната стока. Тези пратки са освободени от мито по силата на европейски регламент.
Паралелно с това се въвежда и пакет промени при ДДС – IOSS системата. Дава се възможност онлайн платформите или онлайн търговците да събират дължимото ДДС за стоки още в момента на поръчката. От 1 юли 2021 г. ДДС се начислява в размер с оглед държавата на доставка, заедно с цената на стоката и цената на доставката. Търговецът има ангажимент да декларира и заплати събрания ДДС на държавата членка по идентификация (регистрация), която след това го разпределя между държавите членки на получаване на стоките. По този начин гражданите предварително имат информация за разходите за доставка и дължимия данък, обясниха от Агенция „Митници“.
Според сега действащите разпоредби пратките със стоки на стойност до 150 евро са освободени от мита, а ДДС може да се заплаща чрез IOSS системата, ако търговецът е регистриран за това. Тя прави процеса на пазаруване изключително улеснен и максимално близък до онлайн пазаруването от местни електронни магазини. За пратките с предварително платено ДДС също се извършва митническа обработка, но тя е облекчена, тъй като данъците вече са платени.
Къде са проблемите
На практика големите платформи от трети страни, най-вече Китай, изпращат огромен брой пратки към клиенти в ЕС, за което потребителите заплащат само ДДС, но не и мита.
Митата обаче са традиционен собствен ресурс за Европейския съюз – 75 процента от приходите от тях отиват в бюджета на Съюза, а 25 процента остават за националните бюджети. Средствата от мита захранват политиките на ЕС и националните държави, като се преразпределят към бизнеса и гражданите. Тоест в крайна сметка пропуснатите приходи от данъци ограничават бюджетните средства и ощетяват европейските граждани и бизнеса, посочиха от Агенция „Митници“.
Общият пазар на ЕС търпи и други щети, тъй като китайските платформи се оказват нелоялна конкуренция на европейските търговци и производители. Докато европейският бизнес е длъжен да спазва редица регулации при производството, транспорта, продажбата на стоките, подлежи на контрол на различни нива, вносът на милиарди стоки под формата на малки пратки затруднява контролните механизми.
Например, ако един търговец внесе дадена стока, то тя би минала през облагане с мита проверка на документите, ще се изискват съответни сертификати, а в някои случаи може да се направят и тестове на мостра от стоката, като заключението ще важи за всички артикули от същия вид в търговската пратка. Качествата и безопасността на продуктите ще бъдат следени от органите за надзор на пазара. Но когато същата тази стока влезе под формата на единични бройки в пратки, то контролните органи трябва да проверяват не веднъж, а много на брой пъти и при това ще могат да се спрат само част от неотговарящите на стандарта продукти.
Нелоялната конкуренция е проблем не само за самия бизнес, но влияе негативно и на пазара на труда.
Големият брой малки пратки създават трудности пред контрола, принуждавайки митниците да инвестират в нови технологии и повече служители, за да извършат проверките.
Като проблем се посочва и това, че този вид търговия не е екологосъобразна, като цяло стимулира културата на бързата мода и на прекомерното пазаруване.
Често пъти при този тип стоки става дума и за нарушаване на права на търговски марки и дизайн, т.е. за продукти, които имитират или копират дизайна и функциите на оригиналните продукти, но без производителят им е да вложил време и средства в развойна дейност.
В края на ноември в интервю за БТА председателят на Българска Е-комерс Асоциация Жанет Найденова коментира обстойно темата, като посочи, че браншови организации у нас предлагат спешно въвеждане на национално ниво на такса за обработка, приложима за пратки под 150 евро с произход извън Европейския съюз.
„Въвеждането на такса за обработка е справедлива, ефективна и необходима мярка в контекста на последните развития, допринасяща за защитата на местния бизнес и за увеличаване на бюджетните приходи“, коментира тогава Найденова, на практика около две седмици преди финансовите министри на ЕС да излязат официално с решение в защита на европейския бизнес.
Според Европейската комисия през 2024 г. в ЕС са внесени 4,6 милиарда малки пратки на стойност под 150 евро, което се равнява на над 12 милиона дневно. Броят на малките пратки, пристигащи в ЕС, се е удвоявал през всяка от последните години. 91 на сто от всички малки пратки са били изпратени от китайски електронни магазини.
