Понякога хуморът не търси дълбок смисъл, а точния момент. Една реплика, едно недоразумение или познат типаж са напълно достатъчни, за да се получи смях. Следващите вицове разчитат точно на това – на битови ситуации, народна логика и щипка абсурд, които удрят право в целта.
– Сине, тъп си като ей тая маса!
И чука по масата.
– Тате, някой чука.
– Аз ще отворя…
***
Някакви се хвалят на маса:
– Аз съм пял с Орлин Горанов!
– Пък аз съм готвил с шеф Манчев!
Третият мислил, мислил, пък рекъл:
– А аз веднъж псувах заедно с Христо Стоичков…
***
Прибира се Пешо вкъщи и жена му го започва още от вратата:
– Пешо, айде да отидем на ресторант…
– Ти луда ли си, ма?
– Аре бе Пеше, днес стават 10 години откакто сме женени…
– Нямам пари, ма!
– Абе аз съм поспестила някой лев за тия 10 години…
– Нямам и какво да облека, ма…
– Спокойно, бе, взела съм един костюм назаем от съседа.
– А ти, кво ще облечеш, ма?
– Ушила съм си една рокля.
– Е добре, да вървим.
Отиват в ресторанта… а на вратата портиерът:
– Здрасти Пешо!
– Шът, днес съм с жената…
Влизат вътре и сервитьорът:
– Пешо, твойта маса е свободна…
– Шът, днес съм с жената…
Сядат, поръчват, започва програмата. Стриптизьорката:
– Кой смелчага ще ми свали бикините?
Цялата зала в хор:
– Пешо… Пешо… Пешо…
Жената скача, трясва един на Пешо по врата и излиза от ресторанта. На улицата се качва в едно такси. Пешо тичешком излиза от ресторанта и сяда в таксито.
Жената започва да му се кара:
– Аз на теб такова доверие да ти имам, а ти…
Таксиметраджията се обръща назад и пита:
– А бе Пеше, днеска тоя ли дзвер успя да свалиш…
