Тя може да се намери в безброй азиатски магазини и павилиони за сувенири: „махащата котка“. Но известният ѝ жест с лапа означава нещо съвсем различно, отколкото много хора си мислят.
Това съобщава международното издание на „National Geographic“ и „Bild“.
Фигурата не се нуждае нито от електричество, нито от батерии, но въпреки това неуморно повдига и спуска лапата си. Ето защо обича да стои в прозорци или коли, подобно на куче с клатушкаща се глава. Не е ясно кога „махащата котка“ се е появила за първи път в тази страна, но е сигурно, че произходът ѝ е в Азия. Не обаче в Китай, а в Япония.
(Снимка: envato)
Японската дума maneki-neko буквално означава „фигура на котка с вдигната лапа“. На немски това се превръща в „Winkekatze“ (махаща котка), а на английски – в „привикващата котка“. Това е подвеждащо, тъй като котката не вика никого, а по-скоро маха.
Теса-Карина Иное, германка, която живее в Япония от години, обяснява: „Жестът означава „да примамя“. Котките обикновено стоят пред ресторантите, за да привлекат вниманието на клиентите и да ги примамят вътре.“
Японците използват този жест и в ежедневието, за да призоват някого. „Ако искате някой да дойде при вас, трябва да „махнете“ с ръка“, пише Теса в блога си за пътувания „Wunderweib“ . Ръката се изправя на височината на главата, дланта е обърната напред, след което се движи нагоре и надолу.
(Снимка: envato)
Съществуват няколко теории за произхода ѝ. Сигурно е, обаче, че тя произхожда от Япония. Според „National Geographic“ най-известната е легенда от периода Едо (1603–1868), свързана с храма Готоку-джи в Токио. Там се разказва, че котка е примамила регионалния владетел Тама Наотака Ли в стар храм с примамлив жест, като по този начин го е спасила от фатален удар на мълния.
От благодарност владетелят обявил котката за покровител на храма. Оттогава тя е поставена в собствено светилище. Днес территорията на Готоку-джи, известна още като „Храмът на котката“, е осеяна с хиляди „махащи“ статуи – предимно на японски котки тип „бобтейл“, които често се появяват във фолклора.
Посетителите могат да си купят фигурки в храма. Много от тях ги оставят като дарове, за да поискат късмет. Други ги вземат вкъщи като сувенири.
(Снимка: envato)
Втора легенда се развива в Асакуса, също в Токио. Там, през 1852 г., живяла стара жена, която била толкова бедна, че вече не можела да храни домашната си котка и трябвало да я пусне. Котката ѝ се явила насън и казала: „Ако направиш фигури по мой образ, ще ти донеса късмет.“
Жената започнала да извайва керамични котки и да ги продава пред портите на храма. Фигурките станали бестселър и сложили край на бедността ѝ.
(Снимка: envato)
Точният произход на „мамещата котка“ остава неясен. Според National Geographic обаче тя се смята за талисман за късмет. Йошико Окуяма, професор по японистика в Хавайския университет в Хило, казва: „Значението на манеки-неко се крие в митологичната му сила да носи късмет на тези, които се грижат за него“.
Още в началото на 20-ти век „махащата котка“ е била широко разпространена в Япония и оттам започва своето триумфално пътешествие по света. Днес тя се предлага в много цветове, всеки със собствено послание. Синьото се смята за предпазващо от пътнотранспортни произшествия. Розовото помага на търсещите любов. А златното представлява просперитет.
„Най-често ги срещате само в туристическите райони. Иначе рядко ги срещате в ежедневието“, казва Теса-Карина Иное. Между другото, дали лапата се движи не е важно за японците.
Много керамични котки държат лапите си здраво повдигнати, без никакво механично действие. Но стоическите движения нагоре-надолу на други са дали на фигурата световна известност.
