Опитът от миналото пряко влияе върху начина, по който се отнасяте към децата си.
Хората често несъзнателно повтарят същите методи на възпитание, които самите са преживели. Както добри, така и лоши.
Ако се задълбочите в миналото, може с изненада да откриете, че повтаряте това, което родителите ви са правили и което винаги сте мразили. Или, обратно, действате от чувство на протест: „Всичко, но не и това“.
В тази връзка днес от jenata.blitz.bg ще ви разкрием четири грешки, които произтичат от миналото и могат да попречат да отгледате щастливи деца и да изградите доверителни отношения с тях.
1. Проекция на детското разочарование
Проекцията е пренасяне на чувствата върху друг обект, било то човек, животно или неодушевен предмет.
Хората прибягват до тази защита, когато чувстват, че самочувствието им е застрашено или когато са изправени пред сложни емоции, с които се справят изключително трудно.
Например, ако бащата не успял да изгради успешна кариера и страда заради това, той може да се нахвърли върху сина си с обвинения: „Дори не се опитваш! Никога няма да постигнеш нищо!“.
Родителите често натискат децата си да преследват неосъществените им мечти. Те изискват успех в области, в които самите те са се провалили, да се стремят към техните цели и да споделят техните интереси, вместо да търсят свои.
По този начин те отказват да видят в детето си отделна личност, оценяват го по успехите му и го лишават от правото на избор.
Разбира се, едно дете може да възприеме ценностите на родителите си и да се запали по техните интереси, но всичко това трябва да се случи доброволно.
Ако се опитате да го принудите да живее така, както на вас ви харесва, в крайна сметка вместо любов и благодарност, може да се стигне до силно негодувание, опити да се изолира от вас и дори омраза.
Какво да правите по въпроса
Проекциите обикновено възникват от потискането на силни негативни емоции и психологически травми, които причиняват много болка.
Помислете за ситуации с детето си, в които изпитвате буря от негативни емоции от нищото, кое наистина ви дразни и ядосва. Например, може би то не иска да ходи на спортен клуб, а вие отприщвате порой от обиди върху него, заплашвайки да го накажете за цял живот и никога повече да не го обичате.
Не забравяйте, че детето ви е индивидуална личност, дори и да изглежда твърде малко, за да прави избори. То се нуждае не само от напътствия, но и от безусловна подкрепа, любов и приемане.
2. Компенсиране на недостатъците от детството
Хората обикновено копират стила на възпитание на родителите си. Но ако като малки сте страдали от някакви негативни аспекти на тяхното поведение, вашият стил на общуване със собствените ви деца може да се превърне във форма на протест.
Например, момиченце е израснало с родители работохолици, които рядко са му обръщали внимание. Като възрастна, жената решава да поправи грешките им и обгръща собствените си деца с прекалено много грижа.
Те, от своя страна, ще страдат от свръхзакрила и в бъдеще може да не са в състояние да отделят достатъчно внимание на децата си, посвещавайки се на кариера или развлекателни дейности. Така се получава порочен кръг, който обхваща поколения.
Да възпитавате деца си по различен начин може да не е лоша идея, особено ако поведението им ви е причинило много болка.
Въпреки това, да построите свой подход на възпитанието на принципа „всичко, но не и това“ не е най–рационалният метод. Той може да причини повече вреда, отколкото полза.
Какво да направите по въпроса
Помислете какво сте смятали за нередно в методите, които са използвали родителите ви и как постъпвате вие в подобни ситуации. Оценете доколко това се отразява на децата ви.
Наистина ли действате по определен начин в тяхна полза, или просто се опитвате да поправите минали грешки и да компенсирате болезнения опит?
3. Използване на нездравословни стратегии за справяне
Копинг стратегията е начин за адаптиране към стреса в трудни житейски ситуации, като същевременно се запазва положителната самоооценка и емоционалното равновесие.
Някои се считат за адаптивни: те наистина помагат за преодоляване на кризата и справяне с негативните емоции. Например, търсене на социална подкрепа, активни действия, положителна преоценка или използване на хумор.
Съществуват обаче и лоши начини за справяне със стреса, като например затваряне в себе си, използване на различни техники за разсейване и употреба на забранени химически вещества. Такива стратегии за справяне само възпрепятстват решаването на проблеми и хващат човека в капан.
Като правило, стратегиите се наследяват: хората копират поведението на родителите си или се учат да се справят с травмиращия опит.
В детството научените модели на поведение помагат за адаптиране и поддържане на психическото равновесие, но в зряла възраст някои от тях могат да станат разрушителни.
Например, ако детето често е изпитвало страх поради поведението на родителите си, то може да се научи да не привлича внимание, да избягва близост, конфликти и негативни емоции.
В зряла възраст тези обичайни стратегии за справяне могат да възпрепятстват способността му да изразява емоциите си и да изгражда близки, доверителни отношения с другите хора, включително със собствените си деца.
Какво да направите по въпроса
Помислете за стратегиите, които използвате в стресови ситуации, и как това се отразява на отношенията с детето ви. Не забравяйте, че децата не само могат да пострадат от вашите неадаптивни стратегии за справяне, но и с голяма вероятно да ги използват по–късно в живота си.
Опитайте се да промените методите си за управление на стреса с по–продуктивни.
4. Сурова самокритика
Всеки човек си има „вътрешен критик“ – глас, който озвучава негативните му мисли. Той периодично се появява в трудни моменти в живота, след неуспехи или стрес.
Този вътрешен глас започва да се формира в ранна възраст, когато детето чува как родителите му го мъмрят или да казват нещо негативно за себе си.
Детето може да се почувства нежелано и безпомощно и това чувство остава с него в продължение на дълги години.
С появата на собствените му деца, чувството за несигурност и самокритика само се засилва. Например, по време на една обичайна детска истерия могат да възникнат мисли като: „Какъв родител си ти, ако не можеш да контролираш това дете?“ или „Тя те мрази. Ти си лоша майка“.
Ако баща ви не е знаел как да общува с едно дете, може да почувствате подобно объркване и да чуете вътрешен глас: „Как смяташ да се грижиш за това дете? Не знаеш как да бъдеш баща“.
Подобни преживявания пречат на здравата преценка и правилното поведение. Например, те могат да накарат родителя да се разгневи и да крещи на детето си, да го накаже с мълчание и студенина или да избере други нездравословни методи на възпитание.
Какво да направите по въпроса
Вместо да се самоосъждате, помислете какво си казвате като родител. Вярно ли е всъщност?
Може би голяма част от обвиненията ви са измислени и не отговарят на реалността. Самокритиката е не само безполезна, но и изсмуква енергията, от която родителите се нуждаят, за да запазят спокойствие и да задоволят нуждите на децата си от любов, внимание и грижа.
Борете се с вътрешния си критик всеки път, когато надигне глава. Укрепете самочувствието и увереността си. Потопете се в преживяванията си с любопитство и състрадание.
Като отделите негативния опит от миналото от това, което е сега, може да станете по-добър родител! /jenata.blitz.bg
