От 1 януари 2026 г. България официално въвежда еврото. Страната ни има най-дългата кандидатура за членство в еврозоната – почти 20 години след присъединяването към ЕС.
По стар български обичай това ключово събитие е съпроводено от масирани дезинформационни кампании. Политици и публични фигури целенасочено разпространяват страхове и неверни твърдения, свързани с еврото.
10-те най-често повтаряни мита – и фактите, които ги опровергават.
1. „Еврото ще доведе до масово обедняване“
Факт: Въвеждането на еврото не намалява реалните доходи.
Дали хората ще живеят по-добре или по-зле зависи от икономическата политика, бизнеса и глобалните условия – не от самата валута. В страни от Централна и Източна Европа като Хърватия, след приемането на еврото минималните заплати нараснаха, а покупателната способност се възстанови.
Стабилната валута и по-ниските лихви обикновено подпомагат икономическия растеж.
2. „Всичко ще поскъпне“
Факт: Ефектът върху цените е минимален и временен – обикновено под 0,5%.
-
Словакия (2009 г.) – еднократно повишение на инфлацията с 0,2–0,4 пункта
-
Естония (2011 г.) – около 0,2–0,3 пункта
-
Хърватия (2023 г.) – основният инфлационен пик е преди въвеждането на еврото
Европейската централна банка потвърждава, че смяната на валутата има пренебрежим ефект върху инфлацията.
3. „Еврото ще предизвика икономическа криза“
Факт: България покрива всички критерии за членство в еврозоната.
Сред тях са:
-
контролирана инфлация
-
бюджетен дефицит под 3%
-
държавен дълг около 24% от БВП (втори най-нисък в ЕС)
-
стабилен валутен курс
-
устойчиви лихви
Разликата между реалната инфлация и усещането за нея е добре изследван психологически феномен – хората забелязват по-силно поскъпването на често купувани евтини стоки.
4. „България е принудена да приеме еврото“
Факт: Решението се взима със съгласието на България.
Валутният курс се одобрява единодушно от страните от еврозоната и държавата кандидат. България многократно е заявила, че ще приеме еврото само при запазване на курса 1,95583 лв. за 1 евро. При промяна страната има право да се откаже.
5. „Лихвите по кредитите ще скочат“
Факт: Законът забранява увеличение на лихвите заради еврото.
-
Фиксираните лихви се запазват
-
Променливите не могат да станат по-високи
-
Достъпът до механизмите на ЕЦБ повишава стабилността на банките
Исторически лихвите в еврозоната са по-ниски, а не по-високи.
6. „България няма да има глас в ЕЦБ“
Факт: България ще има пълноправен глас.
Управителят на БНБ ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ и ще участва в около 70% от гласуванията, с равен глас на държави като Австрия, Белгия и Португалия.
7. „Чехия, Унгария и Румъния са се отказали от еврото“
Факт: Нито една от тези страни не се е отказала.
Всички държави членки без изключение са юридически задължени да приемат еврото, след като изпълнят условията. Разликата е, че някои отлагат процеса по политически или икономически причини.
8. „Ще плащаме чужди дългове“
Факт: Няма автоматично поемане на дългове.
Европейският механизъм за стабилност:
-
работи на доброволен принцип
-
решенията се взимат с квалифицирано мнозинство
-
средствата се връщат с лихва
Активите, които България внася, остават нейна собственост.
9. „ЕЦБ ще ни вземе златния резерв“
Факт: Златото остава изцяло собственост на БНБ.
Към 2025 г. България разполага с около 41 тона злато, на стойност над 7,3 млрд. лева. ЕЦБ няма правомощия да го управлява или изземва.
10. „Губим национален суверенитет“
Факт: България няма независима парична политика още от 1997 г.
Валутният борд фиксира лева към еврото от десетилетия. Разликата е, че след въвеждането на еврото България ще участва във вземането на решения, вместо само да ги следва.
Заключение
Еврото не е магическо решение на всички проблеми, но не е и заплахата, за която често се представя. Повечето страхове се базират на митове, извадени от контекста факти и откровена дезинформация.
Реалният въпрос не е дали еврото ще навреди, а как България ще използва членството си, за да подобри икономиката и доходите на хората.
