За суверенността на българския лев разказва пред Фокус историкът и университетски преподавател доц. д-р Видин Сукарев.
Каква е историята на българския лев?
Българският лев се появява през 1880 година, когато със закон се утвърждава името му. В началото левът ни е метален. Първите монети се секат през 1881 година до началото на 50-те години, а от 1885 година се появяват и банкнотите. Монетиге се изсичат на различни места в чужбина. Банкноти се печатат и в България, и в чужбина.
Българският монетен двор е създаден едва през 1951 година. Левът е стабилна валута основно във времето на неговото създаване, когато има специално законодателство в това отношение.
Но дълго време в страната ни циркулират и други парични единици. Източна Румелия, т.е. Пловдив, се присъединява по-късно към лева. Първоначално левът е обвързан с френския франк и през различните години е приравняван към златния, към сребърния стандарт. Тогава е било възможно да се изплати не целия му номинал.
БНБ е гарантирала, че само 1/3 от номинала може да се обезпечи в ценен метал – злато или сребро. Това продължава до Балканските войни, след което има временна стабилизация, но тя продължава съвсем малко.
България е хвърлена в Първата световна война и в това време започват инфлационни процеси на обезценяване на лева. Те са общи за цяла Европа, дори за целия свят. Между двете Световни войни левът е силно обезценен в сравнение с това, което е било преди Първата, и особено преди Балканските войни.
Смята се, че 15-16 пъти се обезценява левът. След това се печатат и нови различни емисии, появяват се банкноти с много по-висока от преди номинална стойност – по 100, по 200 лева, стига се дори до банкнота от 5000 лева.
Страната ни страда от различни стопански проблеми, които постепенно се преодоляват, но пък започва Втората световна война и след това историята се повтаря.
От Освобождението до Балканската война България почти не е била суверенна държава. Тя става такава през 1908 година, като суверенитетът е признат окончателно през 1909-а.
Т.е. суверенният български лев не е бил в голяма част от този период единица на суверенна българска държава.
Под какви влияния и зависимости е попадал българският лев през годините?
До Балканските войни левът ни е бил свързан номинално с френския франк. Обменял се е едно към едно. След това вече България развива своята финансова система, заимствайки я от тази на Франция, която по онова време е лидерът в банковото дело и в отпускането на международни заеми.
България е слаба страна в стопанско отношение и до голяма степен икономиката, финансите се скрепват от международни заеми, основната част от които са от френски банки. Това е първата зависимост на българския лев.
С Балканските войни положението се променя. През Първата световна война, Франция става вече става наш недоброжелател, а после и противник.
По-късно икономически страната ни изпада в зависимост от другия лагер, от Германия. Но пряка зависимост между лева и марката както през войната, така и след това, и през Втората световна война, изобщо няма.
Но българската икономика много тясно се обвързва с германската, най-вече заради износа на тютюн и други аграрни стоки и суровини.
След Втората световна война, с установяването на комунистическия режим, първостепенно значение има рублата и левът ни е обвързан с нея. Като курс той се оформя приблизително едно към едно с рублата. Минава доста време, свързано с преодоляването на инфлационни процеси, стопански действия и политики.
Средната възраст българи помнят българския лев от времето на социализма, който е приет с паричната реформа от 1962 г. Преди това има още две парични реформи – от 1947 г. и от 1952 г. Те основно са свързани с подмяна на банкнотите, на монетите, защото в това време България вече е провъзгласена за република.
Монархията е отхвърлена и паричните единици са форма и символ на суверенитет. Върху тях са изписани държавните знаци, които демонстрират този суверенитет.
Но по-скоро целта е да се приберат излишните пари от населението и да се ликвидират богатствата на тези, които ги притежават във финансови средства. Това става със специални мерки, свързани с обмяната. Докато през 1962 г. също има обмяна 10 към 1, но по-скоро целта е да се избегнат поредните стопански затруднения, които държавата изпитва.
Това е един доста умел опит за прикриване на нестабилната финансова ситуация, издаване на фалит, тъй като по същото време има много сериозни стопански проблеми, които са преодолени със заеми от Съветския съюз. Тези заеми са следствие на това, че голяма част от българския златен резерв заминава за Москва.
Тези левчета, които повечето от нас, живели от 60-те години нататък помнят, това е тяхната история. Тогавашната власт отричаше да съществува такова нещо като инфлация, но инфлацията е факт, макар и по-слабо осезаема. Всички стопански историци и проучвания върху онова време го констатират.
След демокрацията България усеща огромни трусове, една хиперинфлация. След падането на еднопартийното управление, и с началото на демократичните промени, пазарната икономика довежда до развихряне на инфлационни процеси.
Отново започват да се печатат банкноти и с по-висок номинал заради тези инфлационни процеси, и заради това, че отново се сменят националните символи във връзка с Конституцията и с падането на ръководната роля на Комунистическата партия.
Най-големият шок за България е във времето, когато навсякъде другаде има настъпило успокоение. Но ние в България нямаме този късмет. Това е т.нар. „Виденова зима“ – от 1996-1997 година. Това е време на хиперинфлация, която България никога не е виждала в цялата си история дотогава.
Дори инфлационните процеси през Първата и през Втората световна война са били свързани с поскъпване от порядъка на 15-16, но не повече. Докато по време на „Виденовата зима“ левът наистина се обезценява изключително много. В един момент един долар се разменя срещу 3 000 лева.
Тепърва ще се разбира какво точно се е случило тогава с държавата ни, защото това е била една локална българска икономическа криза. Навсякъде наоколо не е имало никакви стопански проблеми. Счита се, че по-скоро може би е ималоо някакви инфилтрации, някаква намеса. Но тава ще стане ясно когато излязат документи. Все още малко време е минало.
Всъщност тези проблеми катализираха и политически промени, и икономически. Скоро след това левът се обвързва с германската марка, въвежда се паричен съвет, така нареченият Валутен борд, както е по-известен. И оттогава всъщност българският лев е свързан с германската марка.
От кога левът ни е свързан с еврото?
От 1999 г., когато беше въведено еврото, има фиксиран курс на лева спрямо еврото. Така че ние в много отношения сме в Еврозоната далеч отпреди да настъпят сегашните събития и раздвижване. Например, в пазара на недвижими имоти много отдавна еврото е водещата валутна единица, както и за сделки на вътрешния пазар.
Нашият лев е ценен, защото исторически той е част от нашата политика, от нашата стопанска история, символизира суверенитета и държавно-политическото развитие на държавата България.
Но това не значи, че сега, когато се отказахме от лева, нещо ще се промени в това отношение.
България ще продължи да бъде суверенна държава, още повече, че левът не ни е донесъм през годините някакви директни ползи, твърди историкът.
Той даде пример с Гърция, държава, която е много близка и исторически, и културно до нас. Благодарение на това, че прие еврото някога, тя беше спасена от сериозен фалит и много тежки сътресения. Гърците винаги са били по-хитри, по-тарикати от нас и има много какво да се получим от тях.
