Така преди почти 13 години последният общински кон в страната стана частна собственост
Това е история от 2013 година. „24 часа“ я публикува тогава, сега е възкресява покрай търга в МВР, който напоследък нашумя и постави отново на дневен ред темата за съдбата на „пенсионираните“ в края на професионалния им път коне. С днешната дата само може да се добави, че вече нито гледачът бай Демир, нито конят – героите на този материал, са сред живите. Човекът си отиде от този свят след боледуване, за животното собстениците му казаха, че се споминало още преди десетина години – и то след болест.
В първите месеци на 2013 г. село Бузовград в община Казанлък заличи от инвентарната си книга общинския кон Камен, който дотогава се водеше в нея под номер 2. Последният в страната общински кон стана частна собственост, след като бе продаден на търг, организиран от казанлъшката община в началото на февруари.
„Много ми е мъчно за Камен. Аз без кон не мога и вече се замислям дали да не си купя мой“, тъжеше дотогавашният му гледач бай Демир Алиев и целуваше животното по главата. Той си остана работник по чистотата в селото, но знаеше, че без коня нищо няма да е същото. На изпроводяк дори си поплака и реши да поглези животното, като му купи бали с люцерна със собствени пари, макар че трябваше да го храни с далеч по-евтината слама, отпусната от общинския бюджет. Той бе длъжен да се грижи за четириногото до последно – новите му собственици го отведоха, чак когато изтече и последният възможен ден за обжалване на резултатите от търга, както изисква процедурата.
На раздяла с Камен гледачът му дори си поплака.
Снимка: Ваньо Стоилов
Но не се намери кой да обжалва, тъй като на търга за Камен се явил един-единствен кандидат, който даде предварително обявената цена от 348 лева с ДДС, без да се налага да наддава. Преди това само се наложи да си купи за 30 лева и тръжната документация за коня.
Този единствен купувач донякъде бе изненада, защото мнозина се извървяха на предварителния оглед.
„Мислех, че ще се яват много купувачи и цената ще скочи, иначе щях да участвам и аз“, не криеше дотогавашният гледач на Камен.
Новият му стопанин, управителят на казанлъшка фирма Даниел Дамянов навремето гарантира пред „24 часа“, че Камен го чакат добри дни. „Ще го отведем в базата на фирмата ни в село Турия, където се занимаваме с производство на селстостопанска продукция. Вярно, досега във фирмата сме имали само трактори и това е първият ни кон, но ще го гледаме според възможностите си. Няма да оре, нито да тегли тежки каруци – възнамеряваме да го използваме за разходки. Имаме лешникови насаждения, ще ги обикаляме с него. Ще видим дали ще позволи да го яздим или пък ще го впрегнем в каручка“, разкри тогава плановете си за Камен Даниел Дамянов.
Каза и това, че няма да сменят името му, тъй като конят си върви с него.
В Бузовград бяха убедени, че фирмата купила коня на сметка, защото бе на 16-17 години и „имаше много хляб в него“ – ако един кон се гледа добре, той може да върши работа и 40 години време. На свободния пазар такива животни по онова време вървяха по 700-800 лева, мошеха да стигнат и хилядарка, според местните.
Цената на Камен определи лицензиран оценител на селскостопански животни. „Скоро медиите разнасяха селски кмет, който се отървал без търг от общинския бик в селото си, затова решихме да организираме и проведем търга за коня по всички правила. Мина време, докато открием лицензиран оценител, но стигнахме до проф. Живко Кръстанов от Земеделския институт в Стара Загора“, разказа пред „24 часа“ д-р Антоанета Илиева от община Казанлък, която съхраняваше цялата документация на търга. Там бе посочено, че конят е кастриран през 1999 година.
В протокола за огледа професорът пък бе записал, че животното има неправилна постановка на предните крака и препоръчваше то да се използва за лека работа – препоръка, с която новите му собственици обещаха да се съобразят.
Дотогава обаче конят не бе жален, а товарен здраво. Можел да тегли без проблеми каруца с товар 1,5 тона и нагоре, и надолу, хвалеше го бай Демир. Той и затова го бе нарекъл Камен – бил здрав като камък.
За 13 години общинска служба конят свърши много работа в село Бузовград.
Снимка: Ваньо Стоилов
Белият на цвят Камен си тръгна от Бузовград след 13 години вярна служба на селото. Съкратили го бяха от „щата“ на общината предната есен, когато станало ясно, че годишната му издръжка от близо 1000 лева става непосилна за общинския бюджет.
А е било време, когато Камен бил най-почитаният кон в казанлъшко и като „общински служител на щат“ получавал конска дажба по 3 кила ечемик два пъти на ден – сутрин и вечер. И вода, колкото поеме. Често му поднасяли и ябълки, които събирали от дървото в двора на кметството. Освен това по два пъти месечно трябвало да го водят и на ковач в Казанлък, за да преглежда подковите му.
Но времената се променили. „Сега, за да му осигурим храна за зимата, трябваше да окосим и балираме сеното от общинските ливади край селото. Процедурата щеше да струва на общината 430 лева и това преля чашата, за да се откажем от услугите на Камен“, разказа тогавашният кмет на Бузовград Михаил Янушев. Той самият също бе спонсорирал животното с лични пари – към 200 лева, за храна, докато мине търгът. Купувал му дори и хляб.
Иванка Найденова, която от дълги години работеше към кметството в Бузовград, си спомни, че навремето общината изкарвала на бригади своите служители, за да излезе по-евтино косенето на общинските ливади. Но и времето на тези бригади безвъзвратно отминало.
На раздяла бай Демир поглези Камен с люцерна, която му купи с лични пари.
Снимка: Ваньо Стоилов
Иначе, ако не са финансовите трудности, работа за Камен имаше и през 2013 г. в Бузовград. За последно го бяха използвали през есента, за да карат с каруцата му пясък за опесъчаването на четвъртокласната пътна мрежа, за която отговаря общината. Преди това пък дълги години четириногото било на две длъжности – да извозва боклука и да тегли катафалката. С неговата помощ погребенията в селото били безплатни, но от 2 години от ХЕИ ги бяха забранили по санитарни причини и дейността поеха погребални фирми от близкия Казанлък със закрити автомобили. „Ако близките на починалия нямат пари, погребенията стават на разсрочено плащане“, обясняваха местните хора.
„А Камен беше много подходящ за тази работа. Те, конете, са най-умните животни. Имат силна памет и нищо не забравят, някога са печелили войни. Та и нашият Камен сякаш разбираше кога е на погребение – умееше някак да забави ход и стъпката му ставаше по-достолепна, тържествена и достойна за траурния момент“, спомняше си Демир.
Конят бил чевръст и като боклукчия. В началото го ползвали да събира сметта, докато кофите били индивидуални за всяко семейство. Когато въвели общите контейнери и започнали да ги прибират с камион, за Камен останали по-общи задачи – да извозва събраните есен листа, да кара бордюри и цимент при ремонтите по улиците. Занапред кметът Янушев ще трябваше да търси приятели с малки камиончета, които да вършат това вместо коня.
Животното бе заведено под номер 2 в инвентарната книга на селото.
Снимка: Ваньо Стоилов
Конят дошъл в Бузовград през 2000 година от друго казанлъшко село – Хаджидимитрово, където бил роден. Дошъл, за да замени на общинска служба друг един кон, също наречен от местните Камен. За него те си спомняха, че бил много буйно животно за разлика от сегашното. Един ден онзи Камен бил откраднат и до ден днешен в Бузовград остава загадка кой го е задигнал и каква е била съдбата му по-нататък.
А за община Казанлък оставаше само да продаде на търг още един свой инвентар – каруцата и конската амуниция, които до оня момент вървяха в комплект с коня Камен.
