2025 година не донесе изход от политическата криза в България. Страната влиза в 2026-а с правителство в оставка, смяна на националната валута и перспектива за нови предсрочни избори – най-вероятно в края на март. Това сочи месечният анализ на Института за стратегии и анализи (ИСА) за декември 2025 г.
Годината започна с редовно правителство със заявен антикризисен профил и завърши с неговата оставка след мащабни протести. Недоверието към политическия елит се затвърди като основен риск пред държавата, а политиката бе изместена от скандали, интриги и ежедневни конфронтации.
Паралелно с това традиционните медии загубиха ролята си на водещ фактор при формирането на общественото мнение.
Есента на недоволството
След окончателното решение за приемането на България в еврозоната напрежението в страната нарасна. Есента премина през вот на недоверие, местни избори и завърши с най-мащабните протести от 1990 г. насам, отключени от бюджета и опасенията за дългова спирала.
Оставката на кабинета се оказа неизбежна. Според анализа решението на Бойко Борисов да не задържа властта е било стратегически правилно – всяко забавяне би довело до ескалация и компрометиране на коалицията.
Развръзката през 2026 г.
Институтът прогнозира, че през 2026 г. политическата динамика ще зависи от два фактора – обществените нагласи и геополитическите процеси. Не е изключен сценарий с избори „две в едно“ – президентски и парламентарни, по подобие на 2021 г.
Кампанията за протести постепенно се трансформира в кампания за избори, като младите хора се очертават като ключов фактор. Високата избирателна активност може да промени електоралната картина, независимо дали ще се появят нови политически субекти.
Грешките на кабинета „Желязков“
Основната стратегическа цел на правителството – влизането в еврозоната – бе постигната. След това обаче кабинетът допусна сериозни комуникационни грешки, заложи на силов подход вместо диалог и подцени социалното напрежение. Това даде възможност на опозицията да възроди протестната енергия.
Радев – между президентството и партията
Оставката на правителството постави президента Румен Радев пред дилемата дали да влезе в активната политика още сега или да изчака края на мандата си. Анализът отчита, че този път протестите не са тръгнали от президентската институция, което поставя под въпрос ролята му на естествен политически „спасител“.
Партиен пейзаж
– ГЕРБ: С оставката Борисов съхрани партията и ѝ позволи да остане фактор. ГЕРБ доказа, че отново може да привлича коалиционни партньори.
– ПП–ДБ: Коалицията промени стила си и премина в атака – чрез протести, социални мрежи и парламентарен натиск. Целта за самостоятелно мнозинство от 121 депутати обаче изглежда нереалистична.
– ДПС: Според ИСА всички ключови политически процеси през 2025 г. са били движени от Делян Пеевски. Партията се утвърждава като центристка сила с нарастващо влияние по места.
– „Възраждане“: Затвърждава се като най-успешния националистически и евроскептичен проект, който може да расте при негативни ефекти от еврозоната.
– БСП: Партията търси нов разказ и вероятно ще се ориентира към диалог с евентуален президентски проект.
– ИТН и МЕЧ: Според анализа те се хранят от кризата, но перспективите им остават ограничени.
– „Величие“: Оценена е като неспособна да предложи дългосрочни политики.
Икономиката – по-добра, отколкото я усещаме
2025 г. е била икономически стабилна – с ниска безработица, растящи доходи и рекордни банкови депозити. Въпреки това общественото усещане е за несигурност и обедняване.
Според анализа ножицата между реалност и възприятие продължава да се разтваря, а 2026 г. ще бъде по-трудна икономически заради външни и вътрешни шокове.
Институтът прави паралел между 2026 и 1990 година – периоди на силна конфронтация, протести и търсене на компромис. България навлиза в година на изпитания, в която ще се реши дали политическата система ще се рестартира или ще продължи да се върти в познатата спирала на кризи и избори.
