Трагедия почерни Варна по Коледа през 1929 година.
Екипажът на гръцкия кораб “Хризис” се напи до козирката и го остави да шета по вълните като Летящия холандец. Пияният вапор се вряза в нашия параход “Варна” и го прати на дъното на морето.
Катастрофата взе 27 жертви. Българското параходно дружество вдигна черен флаг. Моряшките вдовици проклеха гръцкото корито. Неговият собственик плати обезщетение, но с това не върна бащите на сираците, припомня Труд.
Плъховете се изнизали още на 22 декември, твърдят оцелелите моряци. На следващия ден “Варна” потегля от черноморската ни столица по Пирейската линия. Маршрутът е до гръцкия порт Волос на Егейско море.
Параходът спира за малко в Бургас и натежал от стока продължава към Босфора. Трюмовете му са пълни с 95 тона зърнени храни, вътре са натъпкани 95 вола и 25 кафеза с птици.
На 25-и заранта “Варна” хвърля котва в Цариградското пристанище, а вечерта излиза в Мраморно море. Към 23 и 30 часа параходът е на около 80 мили от Истанбул. Тогава вторият помощник-капитан Стефан Цонков вижда някаква сянка да се приближава към десния борд. Това е кораб три пъти по-голям от нашия, преценява дежурният.
“Ляво на борд!”, изревава Цонков, като се надява, че и другият съд ще маневрира. Грамадата обаче цепи с пълен напред и забива носа си във “Варна”. Капитанът Никола Бабев скача от койката и се изстрелва на мостика. Един поглед е достатъчен, за да разбере, че корабът му е смъртно ранен. “Спускай лодките!”, нарежда той на третия си помощник.
Найден Найденов хуква да изпълнява. Обезумелият добитък обаче е запушил пътя на моряците към горната палуба. В това време корабът таран започва да се изтегля назад и през пробойната шурва вода. Найденов се решава на отчаян скок – плонжира и се вкопчва за котвата му. После изпълзява на чуждата палуба.
Така се спасяват още трима
Рулевият Георги Стоянов, корабният домакин Ангел Райков и камериерът Тодор Каменаров. Грабват някакво въже и го прехвърлят на бедстващия съд. Стефан Цонков успява да го хване, но не смогва да го върже, защото другият кораб се дърпа назад. Изтеглен е само боцманът Панайот Темелков.
Докато “Варна” неумолимо се пълни с вода, всеки се спасява както може. Викове “Лодки, лодки!” цепят среднощната тишина. Във водата са омешани хора, животни и жито. Корабокрушенците се хващат за рогата на воловете, за да се задържат над вълните.
В същото време Найденов влиза при капитана и първия механик на чуждия параход. “Ксантос, имам чест да плавам под гръцки флаг на “Хризис”, представя се морският офицер. “В този момент пристигна един прислужник с бутилка уиски и чай. Наляха си и поканиха и мен. Отказах и излязох вън”, разказва българинът.
Докато капитанът си допива с шотландска ракия на 100-200 метра нашият кораб загива. Динамото още работи и светлините ясно се виждат. Найденов се връща при гуляйджиите и ги моли за лодки. Ксантос нарежда да се спуснат, но няма трезви моряци да изпълнят заповедта.
Криво-ляво пускат една лодка и Найденов скача в нея. Храбро слиза и вторият помощник-капитан на гърците. Двамата започват да гребат към давещите се. Като го духва вятърът обаче, гръкът изтрезнява и се сеща, че не са взели фенер. Да се върнат, защото без светлина е опасно, настоява той. Българският моряк се опъва, но онзи упорито гребе обратно. Качва се на “Хризис” и повече не се връща.
И от “Варна” пускат една лодка, но никой не сколасва да се качи в нея. Параходът, строен в Англия, е разцепен близо до машинното отделение. Носът бавно потъва, а кърмата се вдига нагоре.
Със същата маневра потъва “Титаник” през 1912 г.
След около 45 минути “Варна” стремително поема към дъното. В този последен рейс през дълбините Никола Бабев остава на капитанския мостик. Морският вълк спазва неписания закон и споделя гибелта си с тази на кораба.
От “Хризис” пращат в ефира SOS. Шведският крайцер “Оскар II” хваща сигнала и бърза да дойде на помощ. Към 3 и 30 часа след полунощ военният кораб е близо до мястото на трагедията. Ксантос обаче пак оплесква работата. Мярка на палубата неколцината българи и пуска нова радиограма, която информира, че екипажът е спасен. Шведите се отказват от търсенето на корабокрушенци.
На 26 декември подир обяд “Хризис” гузно хвърля котва на цариградския кей. Параходът е задържан, започва следствие. Спасените са разпитани в полицията, но не става ясно колко са жертвите.
Следващият ден близките на моряците се струпват пред Дирекцията на параходното дружество във Варна. Искат подробности. “Прочетена им бе телеграмата на агента на дружеството в Цариград, с която се съобщава, че екипажът и пътниците са невредими. Това внесе известно успокоение, но все пак мнозина като че ли не искаха да вярват на тази телеграма”, хроникира вестник “Варненска поща”.
Скоро ужасната истина излиза наяве
Оцелели са едва петима, 27 са погълнати от вълните. На остров Мармара морето изхвърля трупове, съобщава турският вестник “Вакът”. Удавниците дълго са се борили със стихията, можело е да бъдат спасени, отбелязва изданието.
“Отидох при коменданта (капитана) и го запитах защо не даде заден ход, за да задържи парахода, където бяха давещите се, той ми каза, че не дал заден ход, за да не би винтът да удари някои от намиращите се във водата”, предава византийското оправдание Найден Найденов. Всъщност истината е, че гърците са стояли настрана, защото ги е тресло страх да не гръмнат котлите на “Варна”.
“Лека нощ… Нека любимата Ви вълна вечно Ви люлей”, пише в некролог на варненци за удавените. На 3 януари 1930 г. в църквата “Св. Никола” е отслужена панихида.
Бургазлии също почитат жертвите. “След панихидата – документира вестник “Бургазки фар” – свещеник Овчаров от амвона заяви, че най-добрите ни моряци, начело със смелия капитан Бабев, са жертва на пияния екипаж на парахода “Хризис” и на вероломството на тоя екипаж, който можеше да спаси давещите се, ако не бе се отдалечил “Хризис” набързо от мястото на катастрофата.”
През януари параходът “Бургас” отплава за Мраморно море и хвърля венци на лобното място. През февруари притежателят на “Хризис” е осъден да плати 20 000 турски лири обезщетение.
Това обаче е най-малкото възмездие за кораба убиец. Клетвите на черните забрадки го застигат чак при Хавайските острови. През 1932 г. “Хризис” катастрофира и отива на дъното на океана.
