Управляващият в Босна и Херцеговина Съюз на независимите социалдемократи (СНСД), както и най-голямата опозиционна Сръбска демократическа партия (СДС), подадоха жалби в Централната избирателна комисия (ЦИК) срещу решението за повтаряне на президентските избори в Република Сръбска в 136 избирателни секции, съобщи националната телевизия на страната БХРТ.
Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина съобщи в сряда, че анулира резултатите от гласуването на предсрочните президентски избори в Република Сръбска в общо 136 избирателни секции и ще насрочи повторно гласуване, съобщи БТА.
СНСД е поискала днес от ЦИК анулиране на решението за повторение на изборите в 136 избирателни секции, тъй като смята, че не е имало нарушения в изборния процес. СДС, от друга страна, смята, че е имало нарушения в много повече избирателни секции и призовава ЦИК да обяви повторение на изборите на повече места.
Ако решението на ЦИК остане в сила, повторението на изборите вероятно ще бъде насрочено за втората половина на януари, посочва телевизията на Република Сръбска РТРС.
Предсрочните президентски избори в Република Сръбска се състояха на 23 ноември. Те бяха насрочени, след като мандатът на бившия президент Милорад Додик беше прекратен след окончателно съдебно решение, което го осъди на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. Додик замени присъдата затвор с парична глоба, както допуска босненското законодателство.
При преброени 100 процента от гласовете победител на изборите излезе кандидатът на управляващия Съюз на независимите социалдемократи (СНДС) Синиша Каран с 50,39 от гласовете, или 222 182 гласа. На второ място остана кандидатът, подкрепен от основната опозиционна Сръбска демократическа партия (СДС), Бранко Блануша, който получи 48,22 процента, или 212 605 гласа.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява длъжностни лица.
