Европейската комисия съобщи, че е решила да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС заради неправилно въвеждане на европейските правила за обществените поръчки. Според комисията българското законодателство изключва определени частни лечебни заведения от обхвата на европейските правила, дори когато те получават над 50 процента финансиране от публични източници, се посочва в съобщението, цитирано от БТА.
Това изключване според Закона за обществените поръчки не е в съответствие с определението в правото на ЕС за „публичноправни организации“ и това ограничава приложното поле на европейското законодателство. Комисията започна производството за установяване на нарушение през януари 2019 г. и многократно призова България да приведе законодателството си в съответствие с правилата на ЕС, се допълва в съобщението.
Въпреки че България е внесла изменения, българските законодатели все още не са ги приели официално. Дори и промените да бъдат приети, изглежда, че те въпреки това не биха обхванали всички публично финансирани здравни заведения, което би могло да доведе до продължаване на нарушението. Заради липсата на ясен график (за приемане на законодателните изменения – бел. кор.), ЕК е решила да отнесе въпроса до Съда на ЕС.
Европейските правила за обществените поръчки целят да гарантират прозрачни, справедливи и конкурентни тръжни процедури в рамките на единния пазар. Те се прилагат за възлагащи органи, включително публичноправни – категория от субекти, които, макар и да не са публични, се финансират основно от държавата или от други публични органи, пише в съобщението.
Съгласно европейските правила частноправните субекти трябва да спазват правилата за възлагане на обществени поръчки, когато те отговарят на изискванията, за да бъдат определени като публичноправни органи. Такъв е случаят, когато те 1) са създадени, за да задоволяват нужди от общ интерес, 2) притежават правосубектност и 3) се финансират в по-голямата си част от публични органи или са обект на управление или надзор от тяхна страна.
В България много лечебни заведения отговарят на тези показатели, защото предоставят основни услуги от обществен интерес и получават по-голямата част от финансирането си от Националната здравноосигурителна каса или други публични източници.
Опасенията на ЕК бяха изложени в официално уведомително писмо (2019 г.), последвано от мотивирано становище (юли 2023 г.) и допълнително мотивирано становище (април 2024 г.), след като България не успя да приведе законодателството си в пълно съответствие.
Делото се отнася до разпоредбите на Закона за обществените поръчки, които изключват определени болници от правилата за възлагане на обществени поръчки, дори когато те са публично финансирани, се допълва в съобщението на комисията.
