След като Георги Марков реагира остро на думите на Левон Хампарцумян, заявявайки, че „този химик силно подценява българските граждани“ и че „думите му не стават и за виц“, топ банкерът отвърна спокойно, аргументирано и без излишни страсти.
Пред Левон Хампарцумян уточни, че зад думите му няма нито лична нападка, нито политически подтекст, а само анализ на факти и данни.
„Г-н Марков има право на собствено мнение. Той живее в Унгария и има определен афинитет към страната. Аз не мога да му се сърдя“, започва Хампарцумян.
Но уточнява, че икономическата картина е различна от идеализирания политически наратив:
„Унгария в последните години страда икономически. Цифрите показаха, че нашият жизнен стандарт се доближава до унгарския. А тя е високо индустриализирана държава. Европейската автомобилна индустрия е в криза и това се отразява“.
„Орбан е автократичен лидер. Догодина е на избори и ще видим какъв ще е изборния резултат“, добави още банкерът. И подчерта, че позицията му е плод не на лични пристрастия, а на международни оценки.
„Това, което казват Международният валутен фонд, статистиката и проучванията на обществото мнение, не е в полза на Орбан. Разбира се, Доналд Тръмп си го харесва, което е общоизвестен факт и в него няма нищо лошо“.
Хампарцумян допълва също, че уважава ранните заслуги на Орбан, но не може да пренебрегне еволюцията му във властта.
„Орбан е направил много за демократизирането на Унгария през 90-те. Но в последните години работи в обратна посока. Това се случва. Той е в активната политика от 90-те години, помогна да се изпъди съветската армия. Не е еднозначна фигура.
Относно квалификацията, която Георги Марков прави за него – че е „химик, който силно подценява българските граждани“, Хампарцумян отвърна с усмивка така:
„Той ме нарече „химик“, в което не виждам нищо обидно. Си Дзинпин е химик, Маргарет Тачър също. Химията е достатъчно сложна наука, за да не се срамува човек от нея. Политиката не е привилегия само за хора, завършили „Право“.
И добави едно изречение, което прозвуча като тънък, но категоричен контрапункт:
„Докато аз съм учил химия, той е сътрудничел на Държавна сигурност. Горе-долу сме на една възраст. Не се заяждам, просто посочвам факт.“
Хампарцумян заяви накрая, че няма намерение да влиза в политически дуел:
„Най-малкото бих искал да споря с Георги Марков. Човекът си има мнение и няма да съм аз този, който да му разваля любовта с Унгария“.
И завърши с философското намигване: „Знаете приказката – когато всички мислят еднакво, никой не мисли“.
Анелия ПОПОВА/
