Произходът на Науру е в сърцето на югозападната част на Тихия океан – малък остров на 300 километра западно от Банаба (Кирибати). По население той е сред най-малките страни на планетата, а по площ е най-малката неевропейска държава. Формална столица няма – просто административен център Ярен.
Въпреки скромните си размери Науру има ключово място в тихоокеанската история и е преживяло период, в който е било най-богатата държава в света по БВП на човек.
География и население
Островът обхваща едва 21 квадратни километра, а координатите му – 0°31′ ю.ш. и 166°56′ и.д. – го поставят близо до екватора. Населението през 2020 г. достига 10 834 души. Местните жители наричат своя дом „Наоеро“, име, адаптирано от европейците като „Науру“.
Древни корени и традиции
Първите заселници пристигат от Микронезия и Полинезия преди повече от три хилядолетия. Островното общество е изградено върху 12 племенни клана, вплетени в символа на националния флаг. Родословието се проследява по майчина линия, а традиционният поминък включва кокос, плодове от панданус и оригинален метод за риболов – улавяне на малки екземпляри Chanos chanos, които се отглеждат в сладководната лагуна Буада. Ловът по рифа е позволен само на мъжете, които използват канута и обучени птици фрегати за откриване на рибни пасажи.
Първи контакти със Запада
На 8 ноември 1798 г. британският капитан и ловец на китове Джон Фърн става първият европеец, стъпил на острова, кръщавайки го „Приятният остров“. През 1830-те китоловни кораби носят заселници, търговци и бедняци. Обменят храна срещу боеприпаси, оръжие и палмово вино. Притокът на оръжия подпалва 10-годишна вътрешна война, която намалява населението от 1400 до 900 души.
Германски протекторат
През 1888 г. Науру е анексиран от Германия и включен в протектората на Маршаловите острови. Тук пристигат и християнски мисионери. Социалните промени водят до появата на крале – най-известният сред тях е Аувеида.
Откриването на фосфата – началото на богатството
През 1900 г. златотърсачът Албърт Елис открива ценните фосфатни залежи, които скоро превръщат Науру в най-богатата държава на глава от населението. През 1906 г. започва промишленият добив, а след Първата световна война управлението преминава в ръцете на Австралия, Великобритания и Нова Зеландия чрез Британската фосфатна комисия.
Втората световна война
Япония окупира острова през 1942 г. и депортира 1200 науруанци към островите Чуюк. Близо половината не преживяват условията там. Освобождението идва през септември 1945 г., когато японските войски се предават на австралийския кораб „Диамантина“.
Пътят към независимост
След войната Науру преминава под тристранна опека на ООН. През 1966 г. получава автономия, а две години по-късно – независимост под ръководството на Хамър де Робърт. През 1970 г. Науру закупува правата за фосфатните находища и започва да контролира собственото си богатство. До края на 70-те островът достига рекорден доход – около 21 400 долара на човек.
Икономически срив и политическа нестабилност
С изчерпването на фосфатните залежи идва и икономическият спад. След 1980-те политическата сцена се разклаща – между 1989 и 2003 г. се сменят 17 администрации, а президентите Рене Харис и Бернар Доуиого се редуват във властта. Спорът с Австралия за екологични щети завършва със значително извънсъдебно споразумение.
„Тихоокеанското решение“
От началото на XXI век Австралия финансира центрове за задържане на бежанци на Науру, част от програмата „Pacific Solution“. След кризата с товарния кораб „Тампа“ през 2001 г. островът приема стотици бежанци, отказани от австралийските власти.
Собственост върху земята – уникален модел
Земята в Науру е притежание единствено на гражданите. Всеки науруанец има определени права върху цялата територия. Държавата, институциите и частните компании сключват само договори за аренда. Чужденци не могат да притежават земя.
Съдебна и административна система
Върховният съд е най-висшият орган по конституционните въпроси. Апелациите могат да стигнат дори до Върховния съд на Австралия, макар това да е рядкост. Системата включва Областен съд, Семеен съд и две полу-съдилища – Комисия по обществени обжалвания и Полицейска комисия по обжалванията.
Икономика днес
След упадъка на фосфата Науру разчита на помощ от Австралия, риболов, ограничено земеделие и малки приходи от туризъм. Опитите да се превърне в офшорен финансов център през 1990-те привличат стотици банки, но не водят до трайно развитие. Днес икономиката е ориентирана към услуги, ограничено производство и риболов.
