Коледните подаръци тази зима ще са последните, които купуваме с левове. От следващата година България официално преминава към еврото – решение, което страната очакваше повече от десетилетие. След години на отговор „Не сте готови“, тази година София получи зелена светлина от Брюксел и Франкфурт. Новината обаче донесе повече притеснения, отколкото празнична еуфория – за цените, доходите и инфлацията. Подобни страхове са съпътствали всички държави, въвеждали новата валута.
В „Темата на NOVA” журналистът Нели Тодорова и операторите Николай Кънчев и Георги Чобански тръгват към Германия, Словакия и Хърватия, за да проверят как еврото е променило инфлацията и стандарта на живот там.
Германия: 24 години с еврото
Германия е сред архитектите на единната валута и една от първите страни, въвели еврото през 2002 г. Първите месеци минават с инфлация от два и под два процента – данни, които немските финансисти и днес посочват като доказателство за стабилизиращия ефект на валутата.
Франкфурт – финансовата столица на ЕС – посреща своята 24-а Коледа в еврозоната. На същата възраст е и Хенрих – човекът, отговарящ за поставянето на коледното дърво в центъра. Той признава, че познава само еврото, а спомените за дойче марката идват от баба му:
„Има поскъпване в момента, но дали сме с евро или марки, щеше да е същото“, казва той.
Финансовите експерти в Германия подчертават, че еврото прави страната по-видима за инвеститорите и разширява хоризонта пред местния бизнес. Борсата във Франкфурт, една от водещите в света, търгува над 400 компании. В момента само една българска фирма е сред тях, но очакванията са, че след приемането на еврото интересът към българските компании ще расте.
Каролине фон Линзинген от Deutsche Börse подчертава:
„Инвеститорите се чувстват по-спокойни, когато влагат парите си в държави с евро.“
Карина Шведе от Търговско-промишлената камара – Райнхасен, добавя, че еврото носи конкретни предимства за индустриите, работещи в партньорство в ЕС.
Словакия: „Сменяме валутата, не цените“
Словакия въвежда еврото през 2009 г. под мотото „Сменяме валутата, не цените“. Първото поскъпване през януари е 2.7%, а още през март инфлацията пада под 2%.
Сред гласовете по туристическите влакчета в Братислава е този на българката Елена Арнаудова, която живее там от 30 години. Тя ще приеме еврото за втори път – първо като словашки гражданин, а сега и в родината:
„Вярвам, че и в България пенсионерската ми сметка ще бъде безболезнено превърната в евро“, разказва тя.
И допълва: „Животът поскъпва навсякъде, но успоредно с това растат и доходите.“
Словакия се готви за промяната години наред. Първата стратегия за въвеждане на еврото е изготвена още преди страната да влезе в ЕС. Мистър Евро – Игор Барат, който координира процеса, си спомня огромното търсене на стартови комплекти със словашки евромонети:
„Оказа се, че това е най-популярният коледен подарък. Наложи се да отсечем допълнително монети.“
Един от митовете тогава е, че Словакия ще бъде „най-бедната в еврозоната“. Барат отговаря:
„Ние и сега сме най-бедни. Но ако влезем в еврозоната, имаме шанс да не останем такива.“
Властите подчертават, че еврото само по себе си не решава всички проблеми. За растеж са нужни реформи, иновации и активни политики.
Хърватия: еврото в трудна година
Хърватия е най-новият член на еврозоната – от 2023 г., една от най-трудните години за световната икономика. Първата зима след войната в Украйна носи несигурност и глобални ценови шокове. Поскъпването е двуцифрено, но тенденцията започва година по-рано.
За да смекчат ефекта върху домакинствата, властите създават списък със „защитени стоки“ – първо хранителни, после и нехранителни. Целта е да се задържат цените на основните продукти, особено за хората с ниски доходи.
Парадоксът е, че при намаления много магазини продават по-евтино от защитените цени. Икономистите наричат мярката непазарна, но според потребителските организации тя е необходима.
Проф. Марияна Иванов от Загребския университет казва:
„Това е политическа мярка. Търговците компенсират, като завишават цените на други продукти.“
От Асоциацията за защита на потребителите, водена от Ана Кнежевич, настояват, че ограничението е важно заради огромния брой хора с ниски доходи:
„Нас това не ни интересува дали е икономическо или не. Важно е хората да могат да си купят хляб.“
Подуправителят на централната банка Михаел Фауленд допълва, че високата инфлация не се дължи на самото въвеждане на еврото, а на глобалните процеси.
Какво означава това за България?
Сравнението на инфлацията в Германия, Словакия и Хърватия през първите им месеци в еврозоната показва, че поскъпването съществува, но често е по-слабо от страха, който го предхожда.
България вече живее с инфлация, различна от тази на страните, въвели еврото преди години. Приемането на валутата само по себе си не е решение на всички икономически проблеми, но може да отвори нови възможности – повече инвестиции, повече доверие, по-устойчив растеж.
Тази Коледа е последната с левове. Следващата – с евро. И с надеждата, че промяната ще бъде управлявана разумно и безболезнено.
