Дигиталната зависимост сред децата достига тревожни нива и се превръща в проблем за цяла Европа. За това алармира Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в средното образование, в ефира на bTV.
По думите му тенденцията вече е извън локален контрол: „Установихме днес на тази дискусия за дигиталните зависимости, че това вече е зависимост, това вече е болест, която обхваща цяла Европа.“
Той подчерта, че противопоставянето между свобода и забрани е погрешно и че усилията трябва да бъдат съвместни – от Министерството на образованието, училищата, Съвета за електронни медии и Министерството на електронното управление.
Александров посочи, че проблемът не е концентриран само в учениците.
Зависимост
„Голяма част от родителите имат такива дигитални зависимости“, заяви той, като допълни, че това прави възпитанието още по-трудно. Въпреки това подчерта, че намаляването на времето пред екраните дори с 10-40% вече би било успех.
СЕМ планира активна информационна кампания, която да „бомбардира родителите“ с предупреждения за рисковете – както по телевизията, така и в градския транспорт.
Според експерта дигитално зависимото дете изглежда „нервно, разсеяно и с внимание, което не може да се задържи повече от 2–3 минути“. Кратките видеа в социалните мрежи допълнително рушат концентрацията.
„Аз като математик съм седял по един час пред задачите. Сега такива резултати е много трудно да постигна“, коментира той.
Ограничения
Сред обсъжданите мерки е ограничаване достъпа до определени платформи до 15-16-годишна възраст. Александров обаче предупреди, че само технологичните рестрикции няма да работят: „И да направим категорична забрана на 3-4 мрежи… те ще влязат в други, които не са регулирани.“
Той сравни зависимостта с употребата на алкохол и цигари – процес, който не може да бъде спрян, а единствено управляван: „Децата и дигитализацията — това е процес, от който не можем да избягаме. Но работата е да го управляваме разумно.“
Като конкретна препоръка Александров цитира американски специалист: „В 9 часа вземете дигиталното устройство на детето си и нека да седи до вас. Не се успокоявайте, че тихо и кротко си седи в стаята. Разговаряйте с него, инициирайте други занимания.“
Според данните, които той посочи, децата между 10 и 17 години прекарват средно 3-5 часа дневно онлайн. Намаляването на това време наполовина би било значителен успех.
В училище се очакват нормативни промени, включително забрана за използване на телефони по време на часовете – общо 5–6 часа дневно. Част от мерките ще бъдат насочени и към мобилните оператори и платформите, по примера на Австралия и Дания.
Александров обаче подчерта, че крайното решение е в обществото: „Родителите и цялото общество трябва да осъзнаят, че това вреди на децата.“
