Втората част от анализа на проектобюджета за 2026 г. очертава най-проблемната зона – приходната рамка и мерките, чрез които управляващите планират да я запълнят.
В малка и отворена икономика без значителни природни ресурси фискалната дисциплина би трябвало да е гръбнак на устойчивия растеж. Но според анализа тя вече е разколебана до степен, в която е превърната от публично благо в политически търг за удовлетворяване на краткосрочни искания, пише Труд.
През последните години процесът на бюджетиране следва една и съща логика – първо се определя колко и на кого трябва да се даде. Разходите за заплати, пенсии, социални плащания и субсидии растат механично, тъй като всяка група в управляващото мнозинство търси максимална изгода. Така бюджетът се превръща в сбор от „социални“ придобивки, а не в инструмент за развитие.
Твърдението, че дефицити до 3% от БВП били безопасни, допълнително разхлаби дисциплината. От малки дефицити държавата премина към по-големи, докато не се стигна до зависимости от твърде оптимистични прогнози за приходите и „творческо“ бюджетно счетоводство. Когато прогнозите неизбежно не се сбъдват, спасителният изход е обичайният – съкращаване на капиталовите разходи, което подкопава бъдещия растеж.
Проблемите щяха да са по-малки, ако поне приходите се планираха реалистично. Но целта е дефицит от 3%, не балансиран бюджет. А всеки дефицит без ефект върху икономическия потенциал е провал.
В проектобюджета за 2026 г. са заложени общи приходи от 100.6 млрд. лв., ръст от 15%. Най-голямата част са данъчно-осигурителните постъпления – 81.8 млрд. лв., увеличение над 20%. Подобен растеж изглежда нереалистичен, особено след като още сега Министерството на финансите признава, че няма да изпълни приходната рамка за 2025 г. – само при ДДС недостигът е 3.2 млрд. лв.
Въпреки това проектът за 2026 г. залага увеличение на приходите от ДДС с 35.5% – при очаквани по-ниски темпове на потребление и внос. Разчита се на комплекс от мерки – повече контрол върху стоки с висок фискален риск, електронно проследяване и нови изисквания към бизнеса. Но част от мерките няма как да влязат в сила от 1 януари, а дори да влязат – ефектът им няма да бъде достатъчен.
Така вместо да бъде подобрен контролът, на бизнеса се прехвърлят нови административни тежести.
Сходна е ситуацията и при данъка върху доходите – планира се ръст от 18.5%, въпреки че растежът на заплатите се забавя и осигурителните ставки се увеличават, което реално свива облагаемата основа. Значителна част от очаквания ръст идва от по-високия данък върху дивидентите (от 5% на 10%). Но това може да доведе до обратен ефект – фирмите да разпределят дивиденти през 2025 г. или да не разпределят печалба през 2026 г., което ще удари приходите от корпоративния данък.
Приходите от акцизи също са под риск, след като през 2025 г. се очаква неизпълнение от около 100 млн. евро. В същото време проектът за 2026 г. залага допълнителни 331 млн. евро, основно от тютюневите изделия.
Най-сериозно натоварване идва от увеличението на осигуровките – с 2 пункта за фонд „Пенсии“ и значително покачване на минималния и максималния осигурителен праг. Така разходите за труд растат, а нетните заплати се понижават. При брутна заплата от 2800 лв. нетният доход намалява с над 22 лв., а разходите за работодателя се увеличават с над 31 лв. За да запази реалния доход, фирмата ще трябва да увеличи заплатата с над 185 лв.
Това е лош сигнал за инвеститорите – и заради цената, и заради непредвидимостта. Повишението беше планирано за 2027 г., но се предлага да влезе в сила още през 2026 г., при това в края на годината, когато фирмите вече са приключили планирането си.
Паралелно с това нетните неданъчни приходи намаляват, а 100% дивидент от държавните дружества продължава да декапитализира компаниите, за да се „спасява“ бюджетът.
Дори евентуалното забавено плащане по Плана за възстановяване да влезе през 2026 г., приходната част остава несигурна.
В заключение – рисковете планираните приходи да не се реализират са значителни. Те засягат най-вече ДДС и данъчно-осигурителните постъпления. А комбинацията от нереалистични прогнози, по-високи осигуровки и нови тежести за бизнеса създава сериозна опасност фискалната рамка за 2026 г. да повтори проблемите на настоящия бюджет, но в по-мащабен вид.
