В мемоарите си великият актьор е до болка откровен – за провалените бракове, пиянството и драмата с единственото му дете
В началото на кариерата си през 70-те години на миналия век на моменти Антъни Хопкинс бил толкова пиян, че когато трябвало да излезе на сцената, не знаел нито кой е, нито защо е там. Съзнавал, че пристрастието му към алкохола може да го убие, но това бил единственият начин да заглуши тъмната си депресия. Но един ден карал от Аризона до Бевърли Хилс интоксикиран почти до безсъзнание, когато му просветнало, че може да убие не само себе си, но и някой друг. “Това е смъртоносен начин на живот, защото не ми пукаше за себе си. Но можех да убия цяло семейство… Имах нужда от помощ.”
Това разказа в подкаст на в. “Ню Йорк таймс” един от най-великите съвременни актьори, който на 31 декември ще навърши 88 г. Пространното интервю бе по повод излизането на първите му мемоари, озаглавени “Справихме се, хлапе” (We Did Ok, Kid). Те бяха пуснати по книжарниците в САЩ на 4 ноември, като на същата дата се появи и българският превод на книгата. В нея носителят на две награди “Оскар” разказва с безпощадна откровеност за трудното си детство, белязано с непрестанни подигравки от съучениците и социална изолация, за затъването в алкохолизма и провалените бракове, за разрива с единственото си дете Абигейл и за най-важните етапи в кариерата си.
Продължавайки разказа за пиянското каране от Аризона, киноиконата признава, че е чул мистериозен глас. “Някаква дълбока, мощна мисъл или глас ми проговори отвътре и ми каза: “Всичко свърши. Сега можеш да започнеш да живееш. И всичко е било с цел, така че не забравяй нито един момент от това”, споделя Хопкинс, при който от този момент желанието за алкохол изчезнало напълно. Вече близо половин век той е пълен трезвеник. Ето и още няколко “златни” момента от спомените, които показват истинското лице на твореца зад многобройните запомнящи се образи.
Отчуждението от дъщеря му
Хопкинс има едно-единствено дете, 57-годишната Абигейл, която е от първия му брак с Петронела Баркър. Двамата са отчуждени от повече от 20 г., като актьорът и преди това е признавал, че “не е бил добър баща”.
Хопкинс напуска семейството си една нощ след поредния пристъп на пиянство. По онова време Абигейл е само на годинка. Разводът с Баркър следва през 1972 г.
“Осъзнах, че съм негоден баща за Абигей и се заклех да нямам повече деца…”, пише актьорът. След като става трезвеник, се опитва да поднови връзката с дъщеря си и майка ѝ през 1977 г. Срещата им обаче е “неловка”. “Те не искаха да са там. Докато се хранехме, непрекъснато се споглеждаха и правеха гримаси. Абигейл сякаш никога не можа да ми прости, че напуснах семейството, когато е била бебе.”
“Това е най-тъжният факт в живота ми и най-голямото ми съжаление, но въпреки това съм абсолютно сигурен, че щеше да е много по-лошо за всички, ако бях останал”, пише двойният носител на “Оскар”. И добавя: “Надявам се дъщеря ми да знае, че вратата ми винаги е отворена за нея… Искам тя да е добре и щастлива.”
През 90-те години баща и дъщеря за кратко подновяват контактите си, но тя остава дистанцирана. Пред “Ню Йорк таймс” актьорът споделя, че настоящата му трета съпруга Стела Арояве е изпратила на Абигейл покана да ги посети. “Нито дума в отговор. Затова си мисля, добре, добре. Ако искаш да си губиш живота в негодувание, добре, давай”, заключава киноиконата.
Алкохолизмът и отрезвяването
Хопкинс е безпощадно откровен за борбата си с алкохолната зависимост, споделяйки как тя го е карала да се кара с режисьори и други хора. Заради системното си пиянство актьорът проваля първите си два брака. “Това е грозната страна на алкохолизма. Той извади наяве бруталната ми страна. Изобщо не се гордея с това”, пише звездата.
Хопкинс си спомня за един “ужасен филм от началото на 70-те години”, в който няма спомен да е участвал. “Никой в този филм не можеше да си спомни и за минута да го е правил: всички бяхме пияни до безсъзнание”, откровен е уелсецът. По онова време той не излизал от пъбовете, където започвал с бира и преминавал на уиски. “Това стана любимото ми меню.”
До момента, когато става ясно, че е шофирал мъртво пиян от Аризона до Лос Анджелис. “Желанието да пия ме напусна. Беше точно единадесет часа на 29 декември 1975 г.” Актьорът потърсил “Анонимните алкохолици” и оттогава не е близвал капка. В края на всяка година в инстаграм отбелязва годишнините от изтрезняването си пред милионите си фенове с надеждата, че поне някои от тях ще си вземат поука.
Провалените бракове
Сър Антъни проваля не само първия, но и втория си брак. Той признава, че е изневерявал на съпругата си Дженифър Линтън, която остава с него почти 20 г. – от 1973 до 2002-а. “Тя си затваряше очите, каквото и да правех. Едва години по-късно разбра за моите изневери – разкрива Хопкинс в книгата. – Не знам дали си беше намерила любовник. По-скоро се надявам, че го е направила. Никога не бих я обвинил за това. Би било известна утеха да знам, че е намерила някакво щастие през тези години въпреки мен. Тя заслужаваше повече. Донесе промяна в живота ми, а аз я провалих. Поемам пълна отговорност за това.”
Един герой, с който Хопкинс завинаги ще бъде свързан, е този на серийния убиец Ханибал Лектър в “Мълчанието на агнетата” от 1991 г. – роля, която му носи първия “Оскар”. Вторият е за “Бащата” (2020), където играе възрастен мъж с деменция.
В началото помислил, че това е детски филм за животни. Но когато агентът му го информирал, че е “нещо като криминале”, започнал да чете. И решил да спре на страница 15, зашото текстът бил толкова брилянтен, че би било непоносимо да продължи и в крайна сметка да не получи ролята. За щастие, режисьорът Джонатан Деми отлетял за Лондон и лично му предложил да се превъплъти в канибала.
“Инстинктивно усетих точно как да играя Ханибал. Нося дявола в себе си. Знам какво плаши хората – спомня си актьорът. – Лектър е описан като чудовище. Това беше моят ключ към образа. Не играй чудовището. Играй тиха, “приятелска” версия.”
Хопкинс бил вдъхновен от собствения си ужас от паяци. “Една нощ включих лампата в пекарната на баща ми и точно до ключа имаше огромен черен паяк – търпелив и неподвижен, но същевременно напълно бдителен. Едва не изскочих през покрива. Това беше ефектът, който исках да постигна като Ханибал.”
Звездата си спомня още, че когато заговорил като серийния убиец, партньорката му Джоди Фостър, която играе агент Стърлинг, останала като вкаменена. До края на снимките тази дистанция между тях се запазила.
Възможно ли е да има синдром на Аспергер?
Тази мисъл минавала през ума му, както и през този на съпругата му Стела Арояве. Хопкинс винаги се е самоописвал като самотник и споделя, че притежава много полезното умение да запомня цял сценарий наизуст. “Обсебен съм от числата. Обсебен съм от детайла. Обичам всичко да е на мястото си. И запомням”, коментира Хопкинс пред британския “Сънди таймс”.
“Вярването на Стела, че имам синдром на Аспергер, вероятно е правилно предвид склонността ми към запаметяване и повторение… и липсата ми на емоции. Но като всеки стоик от Британските острови аз съм алергичен към терапевтичния жаргон”, пише актьорът. Вместо да използва модерните термини, които според него са “пълна глупост”, той предпочитал да мисли за себе си като за “студена риба”.
