Една от най-ярките фигури на съвременната македонска поезия – д-р Славица Свидерска – си отиде едва на 40 години. Новината предизвика силна тъга в литературните среди в Северна Македония и на целия Балкански полуостров, където нейният глас беше разпознаваем, уважаван и ценен.
Българските читатели познават Свидерска от стихосбирката „Картографиране на себе си“, издадена у нас. През 2019 година тя бе отличена с престижната „Орфеева лира“ на фестивала „Орфей“ в Пловдив – признание за модерността, дълбочината и усещането за език, които превърнаха поезията ѝ в мост между културите.
Д-р Свидерска беше доктор на филологическите науки, дългогодишен преподавател по македонски език в Университета „Св. Кирил и Методий“ в Скопие и уважаван изследовател в сферите на македонистиката, културологията и компаративистиката. Десетки нейни студенти свидетелстват за отдадеността ѝ и за умението ѝ да съживява думите, да отваря пространство за мислене и да вдъхновява.
Тя беше и един от впечатляващите лектори на Международния семинар по македонски език, литература и култура, където ръководеше Преводаческата работилница за чуждестранни македонисти – пространство, в което литературата се учеше чрез съпреживяване и диалог.
Творческият ѝ път е белязан от богата поетична продукция. Сред книгите, оставили трайна следа, са „Безкрайност“ (2001), „Писма“ (2012), „Политики на любовта“ (2015), „Тела“ (2016), „Политики на страха“ (2021), Golgotha Feminarum (2023) и „Мистичен си, свят“ (2025). Нейните стихове са превеждани на множество езици и получават признание както у дома, така и на международни форуми.
Като изследовател тя остави важни трудове: „Литературата и дискурсите на властта“ (2013), „За смисъла и за абсурда“ (2017) и „Литературата и политическото насилие“ (2018) – книги, които ще продължат да бъдат отправна точка за бъдещи поколения учени.
Славица Свидерска ще остане в паметта на колеги, студенти и читатели като глас на чувствителност, интелект и духовна устойчивост – глас, който ще продължава да звучи отвъд времето и да напомня, че литературата е един от най-човешките начини да останем живи.
