Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец октомври 2025 година под заглавие:
СЛЕД ИЗБОРНИЯ ТРУС В ПАЗАРДЖИК: БОРИСОВ „ПРЕМОСТИ“ СКАНДАЛИТЕ, ВЛАСТТА СЕ СТАБИЛИЗИРА, НО РИСКОВЕТЕ СЕ УВЕЛИЧАВАТ
ЖЕЛЯЗКОВ СЪС ЗАЯВКА ЗА НОВ ТИП ПОЛИТИКА
ГЕРБ ОСТАВА СТАБИЛИЗИРАЩ ФАКТОР
ДПС СТРЕМИТЕЛНО ВЪРВИ НАГОРЕ
БСП ИЗБРА ВАРИАНТ, КОЙТО НЕ НОСИ ЩЕТИ НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩЕСТВОТО
БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ПРЕЗ ОКТОМВРИ 2025: ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ СЕ ВОЕНИЗИРА, НО НЕ ИЗМЕСТВА НАТО
Резюме от ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:
Октомври 2025 бе белязан от силна политическа динамика, която се отключи след извънредните местни избори в Пазарджик и емоционално натоварения монолог на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по този повод.
СПОРАЗУМЕНИЕТО ГЕРБ – ДПС-НОВО НАЧАЛО ДАДЕ ХОРИЗОНТ ЗА ПЪЛЕН МАНДАТ
С постигането на споразумението за пълен мандат, за което се договориха парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и ДПС-НОВО НАЧАЛО, разклащането на правителството отмина, но външните за властта рискове останаха. Нещо повече – управлението се консолидира, но политическата конфронтация се изостри. Веднъж по линията управляващи – опозиция, втори път – на статуквото с държавния глава.
Местните избори имат своя специфика и се различават от националния вот, но могат да очертават тенденции. В случая с надпреварата за общинския парламент в Пазарджик трендът посочи възход на ДПС. Пренесен върху общата политическа ситуация, това бе интерпретирано като показател за нарастващата мощ на Делян Пеевски, което стряска на първо място всички негови политически опоненти – от ПП-ДБ до президента.
И Борисов е в нова ситуация, чиито контури направи всичко възможно, за да тушира. Притеснителното за него като лидер на водещата партия и като трикратен премиер бяха коментарите след вота в Пазарджик, че той вече не бил силният в държавата. Че губи символния статут на лидера, от когото зависи всичко. Това, разбира се, не е така, но се прокара през публични твърдения. Грешката на Борисов бе, че избухна. Тоест, показа, че загубата на сила (дори само символично) е слабото му място.
Политическите залози се вдигнаха, като опозицията говори за „завладяна държава“, „мека диктатура“ (ПП-ДБ), за необходимост от „преосноваване на държавата“ („Възраждане“). Различията между опозиционните сили обаче са не по-малко драматични и възпрепятстват изграждането на алтернатива на настоящата коалиция.
ЛИПСАНА НА ДОВЕРИЕ КЪМ ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ РИСК ПРЕД СТРАНАТА
Един от големите рискове е високото политическо напрежение и социалните кризи да се припокрият и да образуват взривоопасна смет. Предпоставка за това е, че доверието към политическата класа като цяло е много ниско.
ИСА подчертава: Липсата на доверие към политическия елит е риск номер едно пред страната.
Гражданите трайно се обърнаха към своите проблеми и очакват решения. Но всеки проблем – от продажба на „Лукойл“ през вдигане на данъци до наводнение и дупка на шосе ще се пречупва през недоверието към елита. В резултат – проблемът ще изглежда още по-значим, а недоверието ще расте.
Прави впечатление масовата поява на алтернативни канали за информация. Мейнстриймът отстъпва позиции като основен източник на информация, която оформя общественото мнение. Новото е, че това отстъпление не е само в полза на социалните мрежи, а и на подкасти, YouTube, собствени канали.
Увлечени в политическата игра с високи залози, партиите загубиха сетива за обществено значимите проблеми.
Политиката се сведе до интриги, реформи няма.
Агресията е новата епидемия в българското общество. Агресията е резултат от общата несигурност, от липсата на ценностни котви в обществото и от модели на поведение, които да увличат.
Възможността за дългосрочни планове, свързани с финансите, с личностното развитие, с живота става все по-проблематична не само в България. Светът е в трансформация и това оказва влияние върху способността да се правят проекти за бъдещето.
Специфичното за България е, че тази всеобща несигурност се съчета с мащабна трансформация, която се случва веднъж на столетие – смяна на националната валута. Това поражда тревоги, несигурност, стрес.
Очертаните рискове трябва да мобилизират властта и политическия елит като цяло.
Като концентрират власт, управляващите концентрират и отговорности.
ПРОГНОЗА НА ИСА е, че правителството и мнозинството ще преминат през следните предизвикателства: първото е бюджетът, който ще се обсъжда през следващия месец, второто са ефектите от приемането на еврото през първата половина на 2026 година. Но забележете – след това се очертава още по-труден период. Това е така, защото ще са изгубили легитимиращото основание за своето съществуване в сегашния формат.
Оттук нататък причините за негативни събития ще се търсят на първо място в модела на управлението.
В ПОЛИТИКАТА СЕ НАЛАГА СТИЛЪТ „ЖЕЛЯЗКОВ“
На публично ниво правителството на Росен Желязков мина спокойно през темата за евентуално „преформатиране“.
Премиерът демонстрира нов подход в решаването на проблемите, като напред излиза професионализмът за сметка на партийните/политическите интереси. Вече може да се говори дори за „стила Желязков“.
В най-новата ни история „Желязков“ е най-атакуваният кабинет през първата една година от своето съществуване. На този етап това го мобилизира.
Прогнозата ни е, че усилията за стабилизиране на властта през бързи и прагматични решения ще бъдат в центъра на правителствената политика.
Културното министерство стана пример за „министерство на концесия“. Скандалът с връзката между министър Мариан Бачев и арестувания актьор е само горният и най-видим пласт на проблемите във ведомството. Чистки и селекция на кадри по партиен признак са доминиращата политика в министерството, диктувана от Тошко Йорданов, председател и на комисията по култура в НС. Така е пресечена и възможността за парламентарен контрол върху работата на министерството, върху скандалните му практики и провали.
ПЕЕВСКИ АКУМУЛИРА СИЛА И ВЛИЯНИЕ, ДОКАТО ОПОЗИЦИЯТА ГО АТАКУВА
Споразумението за пълен мандат укрепва вътрешно управляващото мнозинство. В парламента линията между управляващи и опозиция е ясно очертана, но разделителни линии има и между опозиционните партии. Това прави невъзможно изграждането на обща алтернатива, но има теми, които ги обединяват. Общият знаменател на тези теми е лидерът на ДПС Делян Пеевски. Като го превръщат в универсалното обяснение за всичко обаче, опозицията (плюс президента) дават на Пеевски допълнителна сила и влияние.
Независимо от тезата, че иска предсрочни избори сега и веднага, опозицията (плюс президента) има интерес от нов парламентарен вот тогава, когато има признаци, че статуквото ще бъде сериозно разклатено. Засега подобни признаци няма.
Интригата около политическото бъдеще на Румен Радев расте. Президентът изглежда готов да стартира свой политически проект тогава, когато страната се изправи пред парламентарни избори. Такива на хоризонта не се задават.
В интерес на Радев е и друго: Пеевски и Борисов да тръгнат в различни посоки, да се сблъскат, да се стигне до победа на единия над другия. Тогава Радев ще има само един противник, не двама. При силен тандем „Пеевски-Борисов“ Румен Радев е по-слаб.
„Преформатирането“ обаче легализира именно съюза ГЕРБ – ДПС-НОВО НАЧАЛО и постави партията на Пеевски на нова полоса – да участва в управлението при изготвянето на политики и решения, но да няма свои кадри във вастта. Това беше стратегически ход на Пеевски с няколко измерения. Борисов правилно отчете, че ГЕРБ, БСП и ИТН нямат мнозинство нито за кворум, нито за приемането на бюджета и подкрепата на ДПС-НОВО НАЧАЛО няма алтернатива.
ГЕРБ СЕ СТРОИ ЗАД БОРИСОВ
ГЕРБ остава стабилизиращ фактор. Партията се строи зад Борисов, като на този етап той се отказва от премиерския пост. Решението на Борисов е израз на държавническо мислене, тъй като избори или трусове в изпълнителната власт ще обхванат и институциите в момент, когато те имат нужда от стабилност, за да работят. Например – в процеса на смяна на валутата.
Коалицията с ИТН и БСП е възможна в резултат на компромиси и от големите, и от малките политически сили.
Заявката за пълен мандат радикализира опозицията, но успокоява партньорите във властта.
Лидерската роля на Борисов за стабилизацията на властта и страната отново стана видима.
Без съмнение обаче шестото място на ГЕРБ в Пазарджик е предупреждение. Извънредните избори за общински съветници бяха подценени, като представителите на ГЕРБ липсваха на местния терен, докато останалите партии бяха много активни. На първо място – ДПС-НОВО НАЧАЛО. Успех за ПП-ДБ е второто място в община, където те имат и работещ кмет.
Резултатът от регионалния вот в Пазарджик предаде посланието, че в ГЕРБ има проблем. На национално ниво тя убедително е водеща сила и очевидно това успокоява партията, забавя рефлексите ѝ.
Трусът, предизвикан след изборите в Пазарджик, бе преодолян, като една от причините е и рискът президентът да излезе с нов политически проект.
И съюзниците, и опонентите на ГЕРБ остават без промяна.
Очакваме, че постигнатото споразумение с ДПС за пълен управленски мандат изключва всякакво рейдърство спрямо партийни структури.
Ако кабинетът „Желязков“ преодолее предизвикателствата, които се очертават през 2026-а, кандидат, подкрепен и от ГЕРБ, и от ДПС-НОВО НАЧАЛО, има огромни шансове да спечели състезанието за „Дондуков“ 2. Прогнозата ни е, че двете сили ще има свои номинации, но биха могли да обединят усилията си на балотаж, какъвто най-вероятно ще има.
Така възможността за предсрочни парламентарни избори вдига залозите в политическата игра в този момент.
РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ПП И ДБ СА ЗАМРАЗЕНИ
Различията между ПП и ДБ са замразени. Консолидацията започна да се развива с ареста на варненския кмет и продължава, като е правопропорционално на укрепването на ДПС-НОВО НАЧАЛО във властта. Амбицията за общ кандидат на ПП и ДБ за президентските избори остава плътна.
Между ПП-ДБ и президента се забелязват нови отношения, които могат да бъдат определени като „студен мир“.
Атаките срещу представители на ПП мобилизират гражданите за съпротива, както се вижда в реакциите на два емблематични сюжета – с варненския кмет Благомир Коцев и със столичния Васил Терзиев. Но съчувствието, защитата, солидарността не намират отражение в рейтинга на партията на този етап. Коалицията плаща висока политическа цена за грешките си.
„ВЪЗРАЖДАНЕ“ С ИЗЛАЗ НАВЪН
Развитието на (гео)политическата ситуация мотивира „Възраждане“ да изчисти и да затвърди своя профил на патриотична, консервативна и евроскептична партия с действащи структури, младежка организация, международни контакти, с присъствие в националния и Европейския парламент.
Ясното ѝ фокусиране, както и разгръщането на нейната активност тук и в ЕП, я отличава от политическите сили, които я конкурират на терена на антисистемността.
От предсрочни парламентарни избори сега „Възраждане“ нито ще спечелят, нито ще загубят. Заради профила на партията подкрепата за нея може да скочи нагоре само при вътрешен катаклизъм или обрат в геополитическите баланси.
Линията на абсолютно разграничение от Борисов и Пеевски печели симпатизанти, като в същото време възпрепятства те да се ориентират към други опозиционни сили, например ПП-ДБ.
„Възраждане“ остава партията, която продава страхове и в турбулентното време очевидно печели.
РАСТЕ ВЛИЯНИЕТО НА ДПС-НОВО НАЧАЛО ПО МЕСТА
ДПС върви нагоре. За първи път през октомври трендът, който „уловиха“ социолозите в предните месеци, бе доказан и чрез избори. В Пазарджик партията стана първа сила.
Фокусът ѝ е върху активна работа в общините, като на първо място се поставят проекти, които решават ключови проблеми, свързани със средата на живот. Присъствието на представителите на ДПС в регионите е плътно не само по време на предизборна кампания.
Влиянието на ДПС по места расте и това е основата, откъдето може да „отскочи“ националното й влияние.
Развитията през октомври – изборите в Пазарджик и разговорите за евентуалното преформатиране на правителството, поставиха партията във фокуса на общественото внимание. Крайният резултат: нарастване на усещането за ключовата ролята на Делян Пеевски в българската политика.
БСП И ИТН – В ТРУДНА СИТУАЦИЯ
Малките партньори като БСП и ИТН са в трудна ситуация заради трусовете в управлението, независимо от тяхната сила. Участието във властта им носи щети, затова гаранциите за по-дълъг хоризонт пред кабинета са от голямо значение.
Единствената промяна, която бе реализирана в резултат от политическия трус, бе въвеждането на ротация в председателството на Народното събрание.
Съгласието на БСП за смяната на Наталия Киселова породи противоречив отзвук. Факт е обаче, че като не допусна провеждането на предсрочни парламентарни избори, партията избра вариант, който не носи щети на държавата и на обществото.
Факт е също, че социалистите са притеснени от спад в популярността, а срещите им по места са опит да разяснят позициите си на своите симпатизанти. Факт е и засилването на политиките по социалния вектор, които БСП предлага. На първо място – през бюджета.
Политическото сътресение, което в крайна сметка приключи само със съгласието за ротация на върха на парламента, има достатъчно странични ефекти, които предстои да се проявяват.
Най-видимото е радикализацията на опозицията, която не може да се обедини, но всяка от партиите е забележимо по-рязка в своята си политическа писта, както и по теми, които фокусират силен обществен интерес.
ИТН – МЕГАРАЗОЧАРОВАНИЕТО НА ПРЕХОДА
Партията на Слави Трифонов се превръща в мегаразочарованието на така наречения преход в България.
От политически проект, който бе концентрирал в себе си очакванията на висок обществен дял за промяна на модела, тя се превърна в основен стълб на статуквото и консуматор на власт. Последният пример – скандалите във връзка с културното министерство.
Инициативата на ИТН за законопроекта за личната информация е поредният гаф, предизвикал масово възмущение. Той е сравним със скандалното изявление на Тошко Йорданов, който прати младите лекари в емиграция и обеща внос на кадри, непретенциозни към заплащането като тях.
Сривът на ИТН при следващи избори изглежда неизбежен.
СПЯЩИ РИСКОВЕ ПРЕД ИКОНОМИКАТА
Политическата несигурност вече се отразява върху икономиката и щетите биха могли да ни изправят пред сериозна криза.
Според ИСА, ако се стигне до рязко влошаване на икономическите и финансовите показатели и на спад в социалния статус на българските домакинства разговорът за преформатирания и есемеси ще стане излишен. Недоволството ще залее сегашния елит, за да разчисти терена за нови политически сили.
Многократно сме се изненадвали през последните години от резистентността и на икономиката към политическите сътресения и проблеми, но „кредитът“, който икономиката даваше през всички тези години на политиката, е напът да свърши. Въпреки че българската икономика показва формални признаци на относително добро състояние – сравнително висок икономически растеж, ниска безработица и тенденция за намаляване на инфлацията – тази наглед добра картина е толкова измамна, че никой не й вярва. Икономическият растеж е нездравословен – дължи се основно на строителството, търговията, недвижимите имоти и на вътрешното търсене, а износът намалява. Ниската безработица тласка заплатите и инфлацията нагоре, а производственият капацитет на икономиката остава само частично използван при намаляваща производителност на труда. Лекият спад на инфлацията през септември е по-скоро временно явление, на което дори няма да имаме време да се зарадваме, защото „спящият“ през последните месеци фактор – енергията и енергоносителите – всеки момент ще се „събуди“.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Симеон Николов (геополитика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
