Свещеници и психолози казват, че родителите трябва сами да решат дали децата им са готови да изпратят любимите си хора във вечния им покой.
Психолози и свещеници разгледаха този въпрос в популярно предаване по телевизия К1 със своите гости, които се съгласиха, че няма правила и че всичко е въпрос на лична преценка на родителите.
Свещеник Борислав Петрич казва, че църквата обмисля този въпрос, но че няма конкретен отговор.
Снимка: preentscreen/Youtube
– Всеки в дома си трябва да вземе предвид възрастта на детето и дали децата са готови за това. Може ли присъствието на погребението да ги нарани допълнително или да задълбочи мъката им? Като свещеник смятам, че няма долна граница, която трябва да поставим, от четири, шест или десет години, но помислете за това лично и индивидуално – казва в предаването свещеник Борислав Петрич.
Той добавя, че според енорийския му опит, децата често са много по-зрели, по-отговорни, по-самостоятелни, по-сериозни и във всяко отношение по-готови от възрастните да се справят с подобни теми.
Снимка: Shutterstock
– В собствения си дом трябваше да отговарям на подобни въпроси и всеки път се изненадвам и съм приятно удивен колко склонни са децата ми или техните връстници да говорят за смъртта.
Не виждам проблем в това да подготвим децата, че смъртта е част от живота, ние сме длъжни да правим това като родители и само като църква.
Да помислим да ги заведем на гробище, погребения, погребения… за да могат и те да се изправят пред подобни въпроси и да дадат своя отговор – оценява свещеникът.
Той добави, че родителите не трябва да крият нищо от децата си.
– Ако родителите премълчат нещо, децата ще си помислят, че е нещо опасно. Ще си помислят: Щом мама и татко не говорят за това, значи е нещо ужасно. По същия начин не бива да се „насилват“ сълзите на децата. Нека плачат, ако са тъжни. Любовта е единствената мярка в църквата и в живота. Ако чувството е, че децата трябва да присъстват на погребението от любов към починалия, тогава това е добро решение. И ние трябва да бъдем по-скоро като деца, тоест безобидни и радостни – каза свещеникът.
Психологът Драгана Иванович е съгласна с него . Тя добавя, че определено трябва да говорим за смъртта с децата.
.jpg)
Снимка: preentscreen/Youtube
– Смъртта е част от живота. Няма правила, които да се спазват. Понякога смъртта на близък член на семейството се крие от децата и по този начин се допуска грешка. В практиката съм имал случаи, в които на деца е било казвано, че някой от членовете на семейството е заминал, а не че е починал. Тогава децата научават за смъртта на близък човек не от най-близките си роднини, а от някои хора отстрани и преживяват шок и травма. Дори по-големи, отколкото ако им бяхме казали веднага, че някой е починал.
Това могат да бъдат големи травми, когато става въпрос за загуба – каза психологът по телевизия K1 и добави:
– Всичко зависи от преценката на родителите, как ще говорят с детето и ще го подготвят. Важно е и какво отношение има родителят към смъртта, към погребенията, какви са неговите убеждения. Колкото и малки да са децата, те забелязват и наблюдават всичко. Трябва да се говори с тях по прост начин, защото децата не са си изградили абстрактно мнение.
Снимка: Профимедия
Как децата преживяват смъртта?
Психологът Драгана Иванович също обясни как децата преживяват смъртта.
– Темата за смъртта не може да се избегне, защото едно дете ще види починало животно, домашен любимец, ще чуе по новините, че някой е починал. Когато са по-малки, на три или четири години, си мислят, че някой ще се върне.
Следващото ниво, когато са малко по-големи, е, че знаят, че смъртта е окончателна, но не я приемат лично, често мислейки, че човекът се е превърнал в ангел. Около десетгодишна възраст те осъзнават какво е загуба и че този човек няма да се върне. Това са етапите на развитие и етапите на разсъждение и мислене.
Можете и трябва да говорите за всичко с децата, но трябва да приспособите начина, по който го правите, така че те да могат да ви разберат. Кажете истината и бъдете честни – съветът на Драгана Иванович.
Редактор: Петя Иванова
