На последното си заседание през миналата седмица, което беше и първото на България като пълноправен член на еврозоната, Управителният съвет на Европейската централна банка реши да запази основните лихви на настоящите нива. За България това означава по-висока сигурност за бизнеса при обслужването на техните дългове и предвидимост. Това заяви в предаването „РеВизия“ по NOVA NEWS финансовият анализатор Борис Марков.
„Първо – това означава по-висока сигурност за обслужването на дълговете. Бизнес кредитите в икономиката са свързани с индекс, който е под влиянието на лихвите на ЕЦБ. Т.е. лихвите за фирмите няма да се променят и паричните потоци могат да се инвестират за в бъдещето“, заяви той.
По думите му България вече е добре интегрирана в Европа и бизнес цикълът ни е близо до европейския, затова общата лихвена политика на ЕЦБ би трябвало да действа в полза и на нашата страна.
„България е силно интегрирана в единния пазар и веригите на доставки с големите държави. Нашата държава има и собствени тенденции – услугите, строителството, потребителското поведение, но ние като цяло конвергираме и доближаваме до бизнес цикъла на Европа“, каза анализаторът.
Интересното е, че в това първо заседание за нас, българският гуверньор на БНБ, който е по право и член на УС на ЕЦБ, не гласува. Това е заради т.нар. ротация на гласовете в банката. Какво означава това?
„Сядането на масата на богатите означава и спазването на правилата. С приемането на България вече имаме 21 държави членки и през 2019 година беше гласувана промяна за начина на гласувания на УС на ЕЦБ. Тази промяна влиза в сила с влизането на 21-вата членка и вече действаме по тази формула. Как се гласува?
Имаме гуверньорите на общо 21 национални банки и те имат общо 15 гласа. Тези 15 гласа са разпределени по следния начин – 5 от големите държави имат 4 гласа: Германия, Испания, Италия, Франция, Холандия. Останалите 16 държави имат 11 гласа и се ротират периодично някои държави да не гласуват. Идеята е пропорционалност на големите на икономиките“, обясни експертът.
Въпреки това, подчерта Петров, българският гуверньор има пълно право на глас, което ще ротира и ще гласува както другите 15 държави. Още нещо – правото ни на глас реално е по-високо, отколкото е големината на икономиката ни. Пропорционално, имаме три пъти по-висока сила на нашия глас, заяви още експертът.
През последните две седмици и друга тема беше в центъра на вниманието на гражданите – изключително силното евро на фона на леки сривове на долара. Какво означава това за потребителите?
„Основният плюс е за българските потребители, защото горивата и цените на енергията са свързани с долара, а когато той е слаб, означава по-ниски цени за потребителите. Но слабостта на долара генерира и поскъпване на петрола и ценните метали. Пазарите се приспособяват. Това е позитивното.
Но негативната страна е, че Европа е най-големият в света износител и е силно отворена икономика. Затова разменната стойност на Еврото е важна. Америка е най-важният пазар за нас и силното евро и търговските мита действат негативно на конкурентоспособността на Европа на тези пазари“, посочи анализаторът.
Петров коментира и препоръките на ОИСР към България. Те включваха критики към корупцията, пенсионната система и прекалените харчове.
„Гледат с подозрение, защото в краткосрочен план рисковете могат да са преодолени, ние имаме ниска задлъжнялост, но е важна траекторията, с която трупаме дълг. За миналата година вдигнахме задлъжнялостта с нови 14 млрд. лв., които не бяха нужни, бяха нужни само 6 млрд. лв. Тези пари отгоре бяха „паркирани“ в БНБ и тяхната продуктивност е под въпрос“, каза още той.
България вече е член на Европейския съюз, на НАТО, на Шенген, на еврозоната, че дори може би ще стане член и на Съвета за мир. Поне номинално изглежда постигаме целите си. Дали се възползваме от тях е съвсем друг и много по-дълъг разговор. Остана ни обаче едно членство, което ни се изплъзва.
Става дума за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тя е официално създадена през 1961 г., но нейното начало е още преди това – 1948 година. Тогава 16 западноевропейски държави създават клуб, който има една-единствена цел – да се разпредели Планът „Маршал“ – огромните американски пари за възстановяване на Европа след войната.
През 1960–1961 г. европейските държави вече са се изправили на крака, а Студената война е в разгара си. Затова решават да преобразуват OEEC в нещо по-широко и по-амбициозно – ОИСР.
Първоначалните 20 учредители са предимно западните развити демокрации: САЩ, Канада, повечето западноевропейски страни, плюс Австралия, Япония (по-късно) и няколко други. Тази организация днес е много по-различна от другите глобални. Тя не раздава пари, а е нещо като тинк-танк – време и пространство, в което напредналите държави се учат една от друга.
Организация, в която се споделят опити за данъчна политика, образование, здравеопазване, борба с корупция, иновации и т.н.
Тя дава не пари, а знание, стандарти и сравнителни анализи. Светът се стреми да е част от нея, защото е привилегия – трябва да си доказал, че си демократична пазарна икономика с високи стандарти на управление. Ние май още не сме го доказали, защото още не сме членове.
Затова и през тази година има препоръки за нас. Накратко – те ни казват, че имаме още много работа по доста направления – антикорупция, публичните компании, управлението на отпадъците, при данъците, при пенсионната система.
Най-важното, което ни казват обаче се крие в предупреждението, че ако продължаваме да харчим както до момента, ще имаме проблеми. Защото изчисленията им показват, че макар в момента да имаме нисък дълг към БВП – от около 25%, ако продължаваме така, ще стигнем 90% само до 2050 година.
Като основен проблем на дълга те виждат пенсионната система, която толкова дълго и широко сме обсъждали.
Те казват ясно – или намалете пенсиите, или увеличете вноските. Или пък повишете пенсионната възраст. Все неща с тежка електорална щета, които никой не иска да направи.
И дълговете си вървят. От друга страна ОИСР не са толкова настоятелни като МВФ да премахнем плоското данъчно облагане, но твърдят, че трябва да вдигнем данъците на колите, които замърсяват и на горивата. Това обаче са номинални препоръки. Голямата тема остава харченето – какво правим с парите, които харчим и защо те не са инвестиции, а разходи? и можем ли да поправим това?
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
