Три красиви млади жени внасят иновация в сферата на изтънченото изкуство и показват, че е възможно да изненадаш ценителите в свят, в който почти всичко просто се копира.
Дженифър Лазарова разбива представите за визуално възприятие с бродерии на кръв, превръщайки ги в нежна метафора за връзката между всички живи същества.
„Живеем в свят, в който всички същества сме уникални сами по себе си и в същото време имаме толкова общо помежду си и с природата. Навсякъде под краката ни съществува мрежа, чрез която дърветата и растенията си предават информация и обменят полезни жизненоважни вещества благодарение на подпочвените гъби, които свързват дърветата чрез „мицел“ – фини нишковидни структури. Смятам, че тази връзка наподобява човешката кръвоносна система.
Вдъхновението за моето творчество е чувството на единство, което изпитвам заедно с природата. Съчетах акварел и бродерия, като акцентът е върху бродерията, която изобразява кръвоносната система на различни видове обитатели на земята.
Помогнах си с ангиографията – вид рентгенова снимка, използвана за проверка на кръвоносните съдове“, обяснява Дженифър, която преди месеци представи творбите си като част от своята дипломна работа, а днес вече се е посветила на магистратура в сферата на стенописите. Изящните й творби създават нов свят, в който невидимото за очите се превръща в изтънчена експресия на имплицитната екзистенциалност.
Деница Георгиева създава творба във вид на вдигнати във въздуха дървета, спускащи се от тавана. „С проекта „Белези“ изследвам темите за преходността, следите на времето и връзката между човека и природата, разгледани през призмата на текстила и фотографията.
Концепцията се базира на визуалното и символичното въздействие на белезите по кората на дърветата. Техните белези от времето и живота, носят със себе си както болка, така и красота, която ме вдъхнови. В процеса на наблюдение и фотографиране на дървесната кора открих дълбока метафора: естествените белези се превръщат в знаци на памет, на цикличност и на съществуване.
Те разказват безмълвни истории за изминали дни, сезони, за рани и изцеления, превръщайки се в мост между миналото и настоящето. Природата, чрез тези свои следи, ни напомня за тишината на времето и за силата на съществуването, въпреки несъвършеното“, разказва Деница, която е отпечатала снимки върху плат и върху всяко изображение е добавила ръчна бродерия, следваща ритъма на дървесната кора.
Ния Пенкова превръща изтъкаването на бял плат за палто в разказ за етикетите, които ни се лепват от други хора. „Когато се раждаме, ние сме като бял лист хартия – чисти, неопетнени, изпълнени с възможности. Но скоро започва процесът по етикетиране. Етикетите, които се налагат, са като невидими вериги. Независимо, че са само думи или идеи, често те се превръщат в основна част на идентичността.
За да се поеме контролът върху собствения живот, е необходимо да се осъзнае влиянието на тези думи върху личността. В работата си засягам нелесния процес по освобождаване от етикетите. Той изисква смелост, изисква да бъдем реалистично критични към самите себе си, да разберем кои сме отвъд всичко, което другите са проектирали върху нас“, разказва Ния, която е позволила лепенето на етикети върху палтото, а след това в специално видео те са премахнати.
Трите красавици са на път да докажат, че в съвременния свят смелите творци сами проправят пътя на новите норми в изкуството. Те разчупват и клишето, че хубавата жена не може да е умна, и тепърва ще изненадват ценителите на красивото с нови уникални творби.
