2025 г. бе ключова за приближаване към истината за най-голямата загадка на еволюцията, но проучванията продължават
Най-голямата мистерия на човешката еволюция, която се появи преди 15 години, започна да се разплита през 2025 г. Тя дойде чрез една костичка от кутре на малко момиче на 60 000 години.
Анализът на ДНК, извлечена от древната останка, наелектризира научната общност през 2010 г., разкривайки неизвестна досега човешка популация, която в далечното минало се е срещала и се е кръстосвала с нашия собствен вид, Homo sapiens. Тази загадъчна група стана известна като денисов човек на името на Денисовата пещера в планинската система Алтай в Сибир, където е открита костта от кутрето.
Въпреки натрупаните през следващите години познания за генетичния състав на тази популация, наричана от някои специалисти хора от третия вид, наред с Homo sapiens и неандерталците, учените продължаваха да не знаят нищо за външния вид на денисовците, нито къде са живели, нито защо са изчезнали. Откритието и въпросите, които то отприщи, вдъхновиха цяло поколение генетици, археолози и палеоантрополози.
Част от усилията се отплатиха през изминалата 2025 г. и учените най-накрая свързаха понятието денисовци с възстановка на лице, като извлякоха нови улики от друг добре познат фосил: праисторически човешки череп, който сякаш не се вписваше в никоя известна група. Така
частите от пъзела започнаха да си идват на мястото
Когато черепът от Харбин в Североизточен Китай стана известен през 2018 г., някои учени имаха предчувствие, че може той да е от денисов човек. Но в продължение на няколко години това си оставаше само предположение.
Въз основа на отличителната му форма, изследователите приписват черепа на новооткрит вид, който те наричат Homo longi или човек дракон. Получаването на древна ДНК от черепа, чиято възраст се оценява на 146 000 години, е било ключът към разбирането дали има връзка между човека дракон и денисовците. Това обаче се оказало сложно.
Историята на откриването на този череп е любопитна. Той е намерен още през 1933 г. на брега на река Сунгари по време на строителството на мост. По онова време територията е под контрола на Япония. Човекът, открил черепа, който бил ръководител на строителна бригада, го скрил на дъното на кладенец, за да не го конфискуват японците. Разказал за находката на семейството си едва на смъртния си одър. Едва през 2018 г. неговите внуци го изровили и го предали на учените от Хъбейския университет за изследване.
Екип, ръководен от Цяомей Фу, генетик и професор в Института по палеонтология и палеоантропология на гръбначните, част от Китайската академия на науките в Пекин, тествал шест костни
проби от единствения оцелял зъб на човека дракон
и от каменистата част на слепоочната кост – плътна част в основата на черепа, която често е богат източник на ДНК във фосилите. Пробите обаче не дали резултати.
Тогава Фу, която като млада изследователка била част от екипа в Института за еволюционна антропология “Макс Планк” в Лайпциг, Германия, и е работила с нобелиста Сванте Паабо (именно този екип извлича ДНК от костта от кутре, намерена в Денисовата пещера), съобщи през юни м.г., че екипът ѝ е успял да извлече генетичен материал от неочакван източник: зъбния камък на човека дракон – остатъците, останали по зъбите, които с течение на времето могат да образуват твърд слой и да запазят ДНК от устата.
Генетичният материал, който изследователите извлекли, е митохондриална ДНК, която за разлика от ядрената ДНК, се наследява само по майчина линия, предоставяйки непълна картина на геномния произход на индивида. Това откритие потенциално означава, че човекът дракон може да е бил смесица от два вида, нещо, което не е безпрецедентно. През 2018 г. например учените разкриха вкаменена кост от Денисовата пещера, принадлежаща на момиче с майка неандерталка и баща денисовец.
Екипът обаче възстановил и протеинови фрагменти от пробите от каменни кости, които – макар и по-малко подробни от ДНК – предполагат, че черепът на човека дракон принадлежи именно на денисова популация. “Заедно двете доказателства разясниха част от мистерията около тази популация – заявява Фу пред CNN през юни м.г. – След 15 години разполагаме с първия череп на денисов човек.”
Черепът на човека дракон, открит в Североизточен Китай
СНИМКА: Hebei Geo University
Действително, до този момент са били откривани само отделни зъби, части от долна челюст и няколко морфологично неинформативни костни фрагмента на този човешки вид.
“Въпреки че е необходима още работа, за да се съберат доказателства и да се даде на учените по-пълна представа за анатомията, местообитанието и поведението на денисовците, възможността да се свържат фосилите с молекулярните доказателства е огромна крачка напред”, коментират палеонтолози в годишен списък с най-важните новини за човешката еволюция. Изследователите предполагат, че е възможно да има допълнителни доказателства, които чакат да бъдат идентифицирани, и с тях 2026 г. може да бъде година, в която ще се появят още революционни разкрития.
Те биха могли да дойдат от друг фосил на череп, открит в Китай през 2022 г., който още не е официално описан в научната литература. Това е третият череп, открит на обекта, известен като Юнсян в китайската провинция Хъбей, и се смята, че датира отпреди около 1 милион години. Той е в най-добро състояние. Другите два черепа са открити през 1989-1990 г. Дигитална реконструкция, публикувана през септември, на втория череп от обекта, който е бил силно смачкан, предполага, че е
ранен прародител на човека дракон,
което означава, че родословието може да е възникнало много по-рано, отколкото се смяташе досега.
С молекулярните доказателства, които сега свързват човека дракон с денисовия човек, ще бъде по-лесно за палеоантрополозите да идентифицират други потенциални останки от денисовци, включително фосили на черепи от находища в Китай, които отдавна не се поддават на класификация.
200 000-годишен зъб, подобен на външен вид на кътника, все още прикрепен към черепа на човека дракон, може да разтърси познанията за денисовите хора и човешкото родословно дърво в по-широк смисъл през 2026 г. и след това. Изследователи откриха зъба по време на разкопки на Денисовата пещера през 2020 г. Стефан Пейрен, изследовател в Института за еволюционна антропология “Макс Планк”, и неговите колеги оттогава анализираха кътника и от него възстановиха пълния геном на денисовия човек. Това е едва вторият път, когато учените успяват да секвенират геном с високо покритие от вкаменелост на денисов човек – първият е от вкаменелостта на пръста, която разкри съществуването на денисовците.
Учените от “Макс Планк” са споделили анализа на генома през октомври на така наречения сървър за препринти, който позволява на авторите на изследванията да публикуват ранни версии на работата си онлайн, и е в процес на експертна проверка от други изследователи. Затова Пейрен отказа да коментира статията, докато тя не бъде официално публикувана следващата година.
Геномът е на денисов човек, живял в малка група преди 200 000 години в Денисовата пещера. Анализът разкрива, че не само неговите предци очевидно са се кръстосвали с ранните неандерталци, но и индивидът има произход от неизвестна “суперархаична” група, за която в момента няма древно ДНК съвпадение. Разкриването на идентичността на тази група ще бъде нова мистерия, върху която експертите по човешка еволюция ще размишляват през 2026 г.
