Десетилетия в служба на закона и остър език, който не трае. Това е Георги Дилков-Лорда, който в понеделник навършва 80 години.
Не му личи възрастта, тъй като доскоро в съдебните зали кипеше от енергия. Понякога е по-емоционален, но колегите му го уважават. И като полицай от кариерата, и като депутат в два парламента – първо от Българския бизнес блок, а после от Евролевицата. Човек, който се вживява в работата и притежава чувство за хумор.
„Очаквам за моя рожден ден тримата си внуци от трите дъщери (две собствени и една от предишния брак на втората му жена). Внуците идват от Белгия и не съм ги виждал отдавна. А синът ми Георги Лорда е на 22 г. И той сигурно ще ме изненада с нещо. Красавец е, учи право и се надявам да ме наследи. Горд съм с всички тях“, каза с усмивка адвокатът.
Само преди година Лорда върна адвокатската си карта, защото не може вече да работи. „Обездвижен съм в момента, помагам си с проходилка и бастун.
На последната среща на МВР отидох едва-едва,
но ми се радваха хората. Спомените всички ни крепят“, споделя той.
Дилков влиза в МВР на 21 г. Само на 29 г. става зам.-началник, а после се издига до шеф на столичната криминална полиция. Години наред работи като инспектор в службата по убийствата.
„Ченге съм от кариерата и се гордея с това. Сигурно и в миналия живот съм бил такъв, и в следващия също. Полицията ме влече, макар че много се интересувам и от театър. Като по-млад исках да стана актьор. Дълги години играх под режисурата на Асен Траянов. В девети клас
така добре влязох в ролята на учител фашист, че след постановката ме замерваха с яйца
Бях удачен имитатор на Хитлер. Много пъти с трупата сме участвали в театрални програми на радиото, в тогавашния Дворец на пионерите и имахме сума ти награди.
Там се запознах и с Георги Парцалев, Йосиф Сърчаджиев, Виолета Гиндева. И с тримата съм играл на една сцена. Много талантливи хора“, спомня си Лорда.
Спира с актьорството, защото щял да умре и се изплашил.
„Като Карузо щях за малко да си отида на сцената“, шегува се бившият криминалист. В една от пиесите му дали много гласовита роля, трябвало да говори силно, да вика. Правили представление някъде в Родопите и тогава получил кръвоизлив. Получил хроничен фарингит и решил да се откаже от актьорството.
Но с този драмсъстав са свързани едни от най-хубавите му спомени. Например, когато художествената ръководителка го хванала да се целува зад завесите с Нели.
Години по-късно същата тази Нели му станала съпруга,
а днес вече е покойница. Развежда се с нея след 33-годишен брак. Тя е майка на две от дъщерите му. Голямата Илияна е на годините на втората му жена, тя живее в Белгия, владее пет езика и работи в тамошно министерство. Тя го дарява с двама внуци – Калина и Александър. Втората е Албена, а третата е Стефани, на която е пастрок. Тя е дъщеря на Кристин, жена му до днес. Кристин е инженер-химик и двамата се запознават по служба.
„Беше любов от пръв поглед, тя е голяма красавица и днес, майка е на момчето ми Георги, който също като мен и по документи има Лорд в името си. И двамата се грижат много за мен днес, когато и не чувам добре, и не виждам добре“, казва адвокатът и допълва: „Лорд съм не само заради едноименната марка цигари, които пуших, а и заради аристократичните обноски“, смее се той.
На въпроса кога разбира, че иска да стане ченге, отговаря бързо: „На 9 години, когато крадох дюли от чужд двор. Една бабичка ме видя с приятеля ми и хукнахме да бягаме“. Прескачайки високата ограда, другото момче паднало на земята и от устата му почнала да излиза пяна. Лорда си помислил, че умира. Насъбрали се хора, оказало се, че момчето е епилептик.
„Върнах дюлите. Тази случка оказа голямо въздействие върху мен и по-късно върху избора ми да работя за закона, да стана полицай“, казва той.
Освен с актьорството
като малък опитвал да прави и бомби
„Пробвах с карбид и ми се получаваше. Веднъж една от тях не изгърмя, отидох да видя какво става, бутнах я малко и ме тресна право в главата“, връща лентата към детството си Лорда.
Още доста злополуки е преживявал като юноша – улучили го с фунийка в окото и едва се оправил, изхвърчал от седлото при опит за езда и паднал пред нервния кон.
„После дълго време не можех да си стъпвам на крака. Помня, че ме натовариха на ръчна количка и така ме откараха вкъщи. Там пък ми наложиха крака с прясна овча кожа и ми мина бързо“, смее се Дилков.
За своите почти 80 години Лорда става свидетел на цели епохи – от времената на строгата йерархия до днешната шумна публичност. Биографията му е пример за човек, преминал от силата на институциите към силата на личната позиция.
„Знаете ли кога съм бил отвратен от системата? Беше през 1986-а. Една сутрин отивам на заседание при генерала. В същото време двама от ДС прибират баща ми, Бог да го прости, и го довеждат два етажа по-надолу от кабинета, където сме ние. Баща ми беше активен борец, но вече критикуваше БКП. И разказваше много вицове – за Вълко Червенков, за Живков, не му пукаше, въпреки че беше станал началник на Панчаревското управление. По това време умря Индира Ганди и се разбра, че е убита от охраната си. Пред двама души във влака баща ми разказал виц по този повод и завършил:
„Добре де, бай Тошо няма ли охрана?“
Един от тях доложил, където трябва, че баща ми иска да убие Живков. И от ДС го прибират. Баща ми разбира, че е предаден, и започва да играе: „Да, бе, ще го убия, непрекъснато ми краде от чувалите с цимент“. От ДС се шашкат, питат за кого става въпрос? „За съседа, бивш следовател със същото име, който ми изнася строителните материали.“ Ударили се по челата, започнали да му се извиняват и да го молят да не им казва. Аз по това време вече бях началник на криминалната милиция. Можеха да ме питат – дали баща ми въобще може да убие Живков, а те…“, ядосва се още при спомена Дилков.
И друго го вбесява. Ненаказаните убийци. „При вида на едно убийство ме обзема омраза към извършителя на престъплението и дяволска сила да стигна до него, за да го накажа.“ След 28 години, прекарани в търсене на престъпници, Лорда признава, че сънува в червено, но не защото е бивш червен депутат, а защото това е цветът на кръвта.
„Винаги ще съм непоправим оптимист. Към лошите неща се отнасям с чувство за хумор дори когато ми се плаче. Сутрин като стана и ако вечерта е била лоша, си казвам: „Снощи беше кофти, но днес ще е хубав ден. И както казват хората „взимам по една лъжица „Майната му“ и продължавам напред. Живот!“, споделя легендарният адвокат и полицай Георги Дилков-Лорда.
