Той може да бъде видян на стадиона да скандира за любимия „Ботев“ (Пловдив), да се появи с тениска на тима на площад „Свети Петър“ в Рим, да обикаля за гъби в гората и когато му остане време – да майстори гозби.
Всички католици в Раковски са единодушни, че новият 52-годишен епископ на Софийско-Пловдивската епархия Румен Станев е
народен човек, не се големее и винаги е готов да помогне на хора в трудна ситуация
Затова и вярващите възлагат големи надежди на него да направи църквата още по-видима и по-отворена към младите, както и по-разпознаваема.
„За нас обикновено се говори, когато папата идва на посещение в България. Тогава се разбира, че тук живеят и католици“, казва пловдивчанинът Милко Петров, ревностен привърженик на Римската църква. Как може да стане това, питаме монсеньор Станев минути след като приключи литургията, на която папският нунций Лучано Суриани прочете писмото на Светия отец за избора на новия предстоятел на Софийско-Пловдивската епархия.
„С личен пример, с начин на живот“, отговаря епископът. През октомври м.г. той се срещна с Пловдивския митрополит Николай. Това даде добър знак, че между двете сестрински църкви може да има и диалог. Католиците настояват той да продължи.
„Не става въпрос за сливане и обединение, а за едно нормално сътрудничество“, смята Милко Петров. Монсеньор Станев също е убеден, че това е възможно.
„Каквото зависи от мен, съм отворен. И двете религии проповядват християнски ценности. Нашата важна цел е да възвестим Христос и да водим хората към Небесния отец“, обясни пред „24 часа“ духовникът.
Монсеньор Румен Станев с тениска на “Ботев” (Пловдив) на площад “Свети Петър” в Рим
СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ
Още от дете той се отдава на вярата. В родното село Житница посещава редовно литургиите
Става министрант (помощник на свещеника – б.а.). И хората в селото си спомнят как още тогава малкият Румен ясно заявява, че иска да стане духовник. Това не е случайно. Неговият чичо Рафаил Станев е свещеник, а леля му Клодин от Ордена на сестрите францисканки е монахиня във Франция.
При всяка възможност монсеньор Румен Йовчев ходи за гъби и бере само тези, които познава.
Родителите му също са начетени хора. Той заминава да учи в Урбанианския университет в Рим. И след завършването му е ръкоположен за помощник енорийски свещеник в храм „Пресвето сърце Исусово“ в кв. „Генерал Николаево“ в Раковски. Около 10 години прекарва там. И печели обичта на хората като народен човек, готов да общува с всеки, да сплотява и да помага.
После става енорийски свещеник на храм „Свети Архангел Михаил“ в съседния кв. „Секирово“.
„Бях в V клас, когато започнах да ходя при отец Румен с други младежи. Голям добряк. Научи ни да се отнасяме с милосърдие към хората, изпаднали в трудна ситуация“, разказва Венцислав Чавдаров, зам.-кмет на Раковски.
Благодарение на отец Румен храмът в „Секирово“ се сдобива с най-големия орган в католическите църкви у нас
Именно той организира транспортирането от Швейцария и монтирането му в църквата. Музикалният инструмент придава тържественост на службите.
„Като млад човек от него очакваме да промени лицето на църквата. Той е духовен пастир и неведнъж е показвал, че е близо до паството и носи евангелското послание“, единодушни са католици.
Като президент на фондация „Каритас България“ преди няколко години Румен Станев довежда победителите от Hell’s Kitchen от Хърватия у нас и шефовете готвят заедно с хора в неравностойно положение. Самият монсеньор също е готвач.
Завършил е Техникума по обществено хранене в Пловдив. В казармата е въртял черпака в кухнята. И кулинарията става негово хоби – почитател е на италианската кухня.
Монсеньор Румен Станев с ръководството на община Раковски начело с кмета Павел Гуджеров.
„Когато съм му ходил на гости, ме е питал какво да ми сготви. И за отрицателно време приготвя паста, както и гъши дроб в различни варианти“, описва Милко Петров.
По време на празници свещеникът също приготвял ястия.
Пастата му с маслини и морски дарове била изумителна
„Удава му се“, казват хора, които са опитвали от ястията на монсеньор Румен.
„Доставя ми удоволствие да експериментирам в кухнята. Готвенето е изкуство и фантазия. Но все по-малко време ми остава за него“, твърди епископът. Молим го да сподели рецепта за бърза и вкусна паста.
„Сваряват се макароните и се гарнират с готово песто дженовезе. Или пък паста с доматки, чесън, зехтин и пармезан. Италианците разчитат на хубави продукти и да е семпло, а не претрупано и да не можеш да различиш вкусове и подправки“, уточнява епископът. Той е също планинар и гъбар. Когато има време, отива в гората.
„Ела да ти дам нещо. Това е див чесън. Намерих го по поляните около Калофер“, казал той на Милко Петров и му подал няколко стръка.
Не е изненада да бъде забелязан и на стадион „Христо Ботев“ да гледа мач на любимия си отбор. От дете е привърженик на жълто-черния тим. Запознати разказват, че и двата пловдивски отбора – „Ботев“ и „Локомотив“, са свързани с католическата църква. Открай време в Пловдив наричат стадиона на „канарчетата“ Колежа.
„Знаете ли защо? Това е било игрището на прочутия Френски колеж. А „Локо“ е отбор, създаден от хора в католическата махала. Така мисионерите донасят футбола в Пловдив“, категоричен е Милко Петров. Пред него монсеньор Станев се шегувал, че вече ще гледа мачовете във ВИП ложата, макар изобщо да не го блазнела, защото
обичал да е сред хората и да скандира с тях в подкрепа на своя тим
„Нямам любим футболист. Подкрепям всички, щом играят за „Ботев“. Страдам, когато отборът губи. В първите моменти ми е тежко. После се успокоявам и си казвам: „Важното е да подкрепям отбора. Мисля, че ще вървим напред. Пролетта е сезонът на канарчетата“, обнадежден е той.
Казва, че при всяка възможност, когато не му пречи на пасторалната дейност, е на мачовете на „Ботев“.
„Тази близост до хората – и в спорта, и в културата, и в обществения живот, ми позволява да разбирам от какво имат нужда“, обобщава монсеньор Станев.
Като всеки нормален човек и монсеньор Станев умее да се весели и да играе хоро.
Кулинарията е хоби на епископът на католиците в Пловдив и София.
С особена радост монсеньор Станев се отнася към децата.
