С изчерпването на мините в Африка и Китай находищата в Арктика стават по-интересни за световните лидери
На пръв поглед Гренландия изглежда доста невзрачно на обикновения човек. Тя е най-големият остров на света. Територията му е над 2 млн. квадратни километра неплодородна заледена пустиня. На повечето карти и глобуси изглежда като масивен триъгълник, разположен в северозападната част на Атлантика, близо до крайбрежието на Канада. В действителност е голям колкото Демократична република Конго.
Въпреки огромната си територия Гренландия е изключително рядконаселена. Жителите наброяват не повече от 54 хил. души, а селищата им са концентрирани по крайбрежието, защото 80% от острова са покрити от вечен и неразтапящ се ледник. Основният отрасъл от икономиката е риболовът.
Подробни картографски проучвания и изследвания, провеждани в продължение на повече от век, разкриха доказателства за наличието на важни минерални ресурси в Гренландия, включително редкоземни елементи, използвани за разработка на батерии и слънчеви панели. По данни на Европейския съюз на острова има огромни залежи на мед, криолит и литий, които са изключително важни за съвременната икономика.
Сериозното геоложко картографиране на Гренландия започва след края на Втората световна война. 20 години по-късно става ясно, че
тази задача може да отнеме поне два века
“Ако разделите всички незаледени области на Гренландия, вероятно ще поберете събраната информация в поне 200 карти в мащаб 1:100 000”, разказва ученият от Агенцията за геоложки изследвания на Дания и Гренландия (АГДГ) Томас Кокфелт.
По тази причина все още няма подробни данни за земните блага на острова, но вече има готови първоначални изследвания. Така към този момент учените имат горе-долу обща представа за това, какво се случва под ледената шапка на Гренландия.
Техните данни показват, че концентрацията на природни ресурси на острова е свързана с изключително разнообразната му геоложка история през последните 4 милиарда години. Тук могат да бъдат намерени едни от най-старите скали на Земята, както и парчета желязо с размерите на камион, които не са от метеорити. През 70-те години на миналия век са открити шахти от магмена скала, в сърцевината на които има богати залежи на диаманти, но те все още не са експлоатирани главно поради логистичните предизвикателства, свързани с тяхното добиване.
Това е само част от богатството на острова. Неотдавна Геоложката служба на САЩ изчисли, че запасите от въглеводороди в Североизточна Гренландия са около 31 милиарда барела. Това количество е
равностойно на целия петролен резерв на САЩ
Тук обаче говорим за комбинация както на рекордни стойности от черното злато, така и на значителни залежи на природен газ.
Това, което прави Гренландия наистина апетитна за САЩ и най-вероятно за други суперсили, е наличието на критично важни минерали. Те поддържат световната икономика в движение, но все по-трудно се намират. Без тях повечето слоеве на обществото не биха могли да функционират, тъй като те се срещат в много ежедневно използвани уреди и продукти, които са от съществена важност за икономиката на всяка държава. Към тях спадат познати елементи като бор, манган и алуминий и някои не чак толкова известни като антимон, скандий и тантал.
Например без бора смартфоните не биха могли да вибрират, когато звънят, а без тантала тези устройства изобщо нямаше да ги има. Той се прилага при изработката на техните микрокондензатори, които отговарят за съхраняването и освобождаването на електрическата им енергия. Танталът е смятан за незаменим елемент в технологичната индустрия.
Към този момент няколко африкански държави и Китай държат монопола върху придобиването и обработката на критичните елементи. Учените изчисляват, че до 2040 г. тяхното търсене ще се увеличи многократно заради прехода към зелена икономика. С това ще нарасне и влиянието на геополитическата сцена на държавите, които ги притежават. Тук може би се крие разковничето в желанието на Тръмп да придобие Гренландия.
“Има няколко причини да се обмислят нови места за добив, включително геополитика, транспорт и достъп, както и икономика. С изчерпването на мините в Африка и Китай находищата в Арктика стават по-интересни за световните лидери”, обяснява ръководителката на отдела за устойчивост и икономическо планиране в Университета в Олборг Ан Мерлид.
Диспорият и неодимът са определяни за суровините на бъдещето, които
ще стоят в основата на зелената икономика
Прогнозира се, че Гренландия разполага с близо 40 милиона тона от тях под ледената си шапка. Учените предполагат, че това количество ще задоволи поне една четвърт от глобалното търсене на тези редки елементи. Диспорий и неодим имат незаменима роля във вятърната енергия, електрическите двигатели и в изработката на магнитите в ядрените реактори. Разработването на находищата им в Гренландия би могло лесно да повлияе на световния пазар на критични минерали поради тяхната относителна световна рядкост.
През 2025 г. излезе документален филм, в който се твърди, че датски минни компании са извлекли криолит на стойност десетки милиарди евро от западното крайбрежие на Гренландия в продължение на 130 г., без да допринесат значително за местната икономика.
Този елемент е познат като леда, който никога не се топи поради изключително високата си точка на топене и характерния си бял цвят. В действителност няма нищо общо със замръзналата вода, а е вид скала, която участва в рафинирането на алуминия. Най-големите му залежи са именно в Гренландия. Криолитът действа като термодинамичен ключ, който сваля температурата на топене на метала от 2000° на 950°. Така се пести огромно количество енергия и прави преработката на алуминия достатъчно евтина, за да се използва масово в ежедневието ни. В противен случай алуминият щеше да е дори по-скъп от златото.
Понастоящем всички дейности по добив на полезни изкопаеми и ресурси
са строго регулирани от правителството на Гренландия
чрез всеобхватни правни рамки, датиращи от 70-те години. Въпреки това натискът за облекчаване на тези контролни мерки и за издаване на нови лицензии за проучване и експлоатация може да се засили на фона на големия интерес на САЩ към бъдещето на заледения остров. И така остава въпросът ще се превърне ли Гренландия в провинция на Америка и в следващия Див запад? Според датската премиерка Мете Фредериксен и нейните европейски съюзници, включитено Великобритания, Франция и Германия, това зависи от жителите на тази далечна земя. Въпреки това е сигурно, че техният остров още дълго ще бъде център на дипломатическо напрежение.
